Вълкът през зимата [bg]

- Нямам представа - отвърна Ерин. - Предполагам, че никога не е спирала да опитва. Сигурно е опитвала вратата всеки път, след като изляза от стаята, и този път ѝ е провървяло.

- Провървяло ѝ, значи? - каза Морланд.

Той си позволи лека усмивка.

- Покажи ми вратата. Обясни ми всичко още веднъж.

Слязоха в мазето и Ерин му показа килията, резето и катинара. Точно както беше му казала, на пода имаше парче бял плат, зацапано със смазка от резето. Морланд го разгледа и започна да премята катинара в ръцете си.

- Влизай вътре - нареди той на Ерин.

- Какво?

- Хайде. Влизай в килията. - Подаде ѝ парчето плат. - И вземи това със себе си.

Тя се подчини. Началникът на полицията затвори вратата след нея и сложи резето, но не го заключи с катинара. Каза:

- Сега отвори.

Слюнката в устата на Хари пресъхна. Би се молил, но отдавна беше престанал да вярва в Бога. Можеше да представи множество аргументи, изключващи възможността да има благосклонно божество, което бди над човечеството, и един от най-силните бе, че Проспъръс продължаваше да съществува.

След няколко опита Ерин успя да промуши парцала през процепа между вратата и рамката над резето. Нямаше обаче никакъв начин да издърпа обратно другия край. Хари затвори очи. Това бе краят.

През процепа се подаде тънка дървена треска, закачи платнената лента и я дръпна назад към вътрешната страна на вратата. Ерин започна бавно да я дърпа насам-натам. Резето помръдна - не много, но помръдна. С малко постоянство, щеше да е само въпрос на време, докато успее да отвори вратата отвътре, точно както твърдеше, че е сторило момичето.

Морланд се бе втренчил в Хари. Хари знаеше, че въпреки онова, което бе видял с очите си, началникът на полицията не вярва особено на казаното от Ерин. Ако очакваше обаче Хари да се пречупи, щеше да остане разочарован, освен ако не прибегне до изтезания, а дори Морланд едва ли би паднал толкова ниско.

- Пусни я да излезе - нареди той на Соулби и Соулби дръпна резето.

Ерин излезе от килията, зачервена, но тържествуваща.

- Откъде взе треската? - попита Морланд.

- Беше на пода до леглото на момичето - каза тя. - Видях я, докато се опитвах да си представя как ли го е направила.

Тя му подаде боровата треска. Той я опипа, после отиде до леглото и намери мястото, от което беше откъртена.

- Изглежда нова - каза той.

- Момичето е избягало едва преди час - отвърна Ерин.

- Аха. - Началник Морланд хвана треската с двете ръце и я счупи на две. Това бе първата външна проява на гнева, който изпитваше.

- Още не сте ни казали дали сте я намерили - обади се Хари.

- О, намерихме я, разбира се.

- Къде е?

- В багажника на колата ми.

- Тя...

- Какво тя?

- Тя... мъртва ли е?

Морланд не отговори веднага. Затвори очи и изтри лицето си с дясната ръка. Раменете му се отпуснаха. В този момент Хари разбра, че са вън от опасност, засега.