Вълкът през зимата [bg]

Проблемът беше, че Хайръм не би вдигнал дори късче хартия от улицата от страх, че то може да е вързано с невидима нишка, която води до ръката на съдебен служител. Не ходеше никъде, без да е придружаван от Бранди; тя бе тази, която плащаше в брой за вестниците, хранителните продукти и питиетата в бара. Хайръм не докосваше нищо, ако можеше да избегне това. Сигурно сутрин, преди да се изпикае, караше Бранди да го преглежда, да не би някой да е лепнал призовка на мъжествеността му, докато е спал.

Неговата слабост - всички те имат някаква слабост - беше колата му. Така го намерих. Караше черно шестлитрово бентли „Флаинг Спър Спийд“: 22,4 литра на 100 км градско, 0-100 км/ч за 4,8 секунди и цена на колата 200 000 долара минимум. Тя бе негова гордост и радост, което навярно бе и причината да стане толкова рязко, че да се залее с кафето, когато влязох в „Старбъкс“ на „Андрюс Роуд“ и попитах дали собственикът на страхотното бентли отвън е тук, защото току-що съм отнесъл страничното му огледало.

Хайръм не бе строен мъж, но можеше да се движи бързо, ако това се налага, дори с попарени от горещо кафе слабини. Той профуча покрай мен с издути платна и стигна до местопроизшествието, за да се увери, че огледалото действително виси от колата само на жици. По-трудно ми беше да го откъртя, отколкото бях очаквал - нужни бяха два удара с чук. Бентлито може и да бе скъпо, но явно бе добре изработено.

- Наистина съжалявам - казах аз, когато пристигнах и го заварих да милва колата, сякаш беше ранено животно, което се опитва да утеши. - Просто не внимавах. Ако това ще помогне, имам брат, който има магазин за автомобили. Вярвам, че той ще предложи добра цена.