Земя на славата [bg]

— Защо са напуснали? — попита тя.

Той сви рамене.

— Може да е всичко — нашествие, болест. Може би просто са решили да си потърсят нов дом някъде другаде. Прекарах няколко дни тук, когато пристигнах, но къщите отдавна са изоставени и в тях има малко, което да покаже как са живели. Мястото е странно, но въпреки това го обичам. Ако някога стигнем дотук с мостовете и новите си пътища, ще ми е тъжно да видя как това селище изчезва.

Ритна избеляло парче изпечена глина, навремето може би пътен знак, коленичи да го разгледа и издуха прахта от него. Беше толкова тънко, че можеше да го счупи с пръсти.

— Предполагам, че това село някога е изглеждало като Валенция. Пазари и реколта за продан, деца, които тичат сред пилците. Сега е трудно да си го представиш.

Сервилия се огледа и се опита да възстанови картината на това място, пълно с хора. Един гущер изпълзя по стената до нея и я погледна за секунда, преди да се скрие под провисналата стреха. Имаше нещо странно в разходката в подобно място, сякаш всеки момент улиците щяха да се изпълнят отново с шумове и хора и прекъсването на живота щеше да е забравено.

— Защо дойдохме тук? — попита тя.

Юлий я погледна косо и се усмихна странно.

— Ще ти покажа. — И зави зад ъгъла към една по-широка улица.

Къщите бяха само купчини дялан камък. Излязоха на площада.

Топлото слънце светеше ярко. Юлий ускори крачка, нетърпелив да стигне до центъра.

Големите плочи на площада бяха натрошени и обрамчени с прераснала трева и диви цветя. Цезар вървеше по тях, без да ги поглежда, взрян в един счупен пиедестал и статуя, която лежеше пред него на парчета. Чертите й бяха почти заличени, а белият камък беше олющен и нащърбен, но въпреки това Юлий го приближи с благоговение. Завърза конете за една фиданка, избуяла между плочите, наведе се над статуята и проследи лицето с пръсти. Статуята бе натрошена, но Сервилия видя, че е изобразявала силен мъж. Видя и изтритите от времето странни букви в тежкия плинт и ги проследи с пръст. После прошепна: