Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дъщерите на Костотрошача [bg]
Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерите на Костотрошача [bg]

Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:

Влезте в подземието на страха, застанете срещу дебнещия поглед на Костотрошача… Офицерът от военното разузнаване Райън Еванс е загубил всяка надежда да бъде перфектният баща — дъщеря му и жена му го зачеркват от живота си. Всичко се променя, когато Костотрошача — сериен убиец, отнел живота на шест млади жени — отвлича отчуждената дъщеря на Еванс, Бетани, и заплашва да я превърне в седмата жертва. Райън тръгва сам на лов — по следите на чудовището. ФБР обаче вижда случая под съвсем друг ъгъл… Нови разкрития сочат самия Еванс като Костотрошача: странни събития след провалена бойна мисия в Ирак свързват разузнавача с убийствата, и когато Еванс изчезва загадъчно от затвора, а областният прокурор е отвлечен — ловецът окончателно се превръща в плячка. А в това време отвлеченото момиче трябва да реши загадка на живот и смърт — кой е нейният баща, коя е тя самата и как да се държи със своя грижовен и жесток похитител, за да спечели живота си. Остават й само няколко часа и никой от участниците в смъртоносната игра няма време за погрешен отговор.
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“    Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 135
Перейти на страницу:

Райън примигна.

Калид заобиколи стола му, свали веригите и му помогна да се изправи. Ставите му горяха, нужна му беше половин минута да облекчи малко сковаността си. Докато куцукаше към кофата и рулото тоалетна хартия в ъгъла, огледа килията си, но не забеляза нищо ново. Само стола, масата, камерата и снимките.

Използва кофата и се върна на стола. Катинарите на веригите бяха американски.

— Хайде, протегни се, раздвижи си кръвта. Искам да си изтощен, но не и да те боли толкова, че да ти е все едно.

Мозъкът на Райън отново защрака. Почти всяка дума на Калид усложняваше положението му. Военноморското разузнаване би имало полза от човек като него.

— Стига толкова. Ако обичаш… — посочи към стола тъмничарят му, — … седни.

Трийсет секунди по-късно Райън отново беше окован и гледаше Калид. Хрумна му, че краткият отдих всъщност му е навредил. Отново вързан, той усети да го залива безнадеждност, която не би била толкова силна, ако не му бяха напомнили за свободата.

Все очаквани методи, и ефикасни.

— Съдейки по униформата, ти си офицер — отбеляза Калид. — Не че има значение. Умееш превъзходно да контролираш съзнанието си. Не изразяваш емоциите си. Възможно е да си емоционално потиснат. И което е още по-лошо, може би дори се гордееш със себе си, задето не се поддаваш на натрапчивите ми опити да повлияя на емоциите ти. Обаче не знаеш, че това ще заработи против теб.

Отново очакван подход.

Лека и почти съчувствена усмивка разтегли устата на Калид.

— Работиш в разузнаването, нали? Г-2? Само догадка. Кажи ми, според теб засега доколко ефикасни са методите ми да те пречупя?

Нямаше да навреди Райън да го предизвика малко.

— Бива те. На моменти си предсказуем, но в същото време си нетрадиционен. Само че не ме разбираш добре. И двамата знаем, че вече съм мъртъв. За мен това няма значение. Да, добре ще е да умра бързо, но ти няма да го допуснеш — от ясно по-ясно е. Затова нямам друга възможност, освен да изстрадам каквото си ми приготвил, за часове, дни или седмици и после да умра.

— Колко пресметливо! Мисля, че арабите са много по-страстни от американците. Всичко във вашия съвършен свят е разумно, нали? А сега сте дошли тук, за да покажете на нас, бедните араби, как да влезем във вашия съвършен свят.

Райън прецени, че опровержението не би му помогнало с нищо.

Раменете на мъжа увиснаха.

— Добре тогава, не ми оставяш избор. Ще си изиграем играта. Но искам да ти кажа едно, преди да ти разкрия намеренията си. Мнозина биха казали, че съм луд. Събратята ми ще окачествят като нечовешко онова, което се каня да направя. Обаче ти не ми оставяш избор.

— Казах ти, вече съм мъртъв — отговори Райън.

— Да — погледна снимките Калид, — те също. Убити от Сатана, за когото ти явно не даваш пет пари, понеже не вярваш в никакъв Бог. — Калид се завъртя към него и Райън тутакси забеляза промяната в погледа му. Нещо в главата му беше прещракало. — Знаеш ли колко жени и деца е изтребила вашата война в тази страна? Имаш ли някаква представа труповете на колко невинни жертви дяволът е оставил подпре си в родината ми?

Тихичко гласче прошепна предупредително в главата на Райън, но той не чу какво му казва.

— Те измират, поразени от вашите бомби и от вашите ракети, а всичко е толкова безпристрастно, толкова дистанцирано — не усещате болката, понеже е много далече и защото не разбирате риданията на родителите и дори на Бог, когато избивате децата! — Изричаше думите ядно и горчиво. — Затова сега — замълча, пое си въздух през носа и затвори очи, — ти ще ми помогнеш всички майки и бащи в твоята страна да почувстват болката от нашата загуба.

Райън рязко отвори очи.

— Вече проумяваш ли?

Мъжът отново посочи с пръст снимките.

— Ако Сатаната убие няколко деца по улиците на който и да било град в твоята страна, ужас ще скове сърцата на милиони. Тед Бънди уби няколко десетки жени и пресата се разкрещя обвинително. Вашият Вашингтонски снайперист изби една шепа хора по улиците на столицата ви, и цялата държава ревна възмутено! — Калид примигна. — Обаче когато Сатаната дойде тук и избие хиляди жени и деца, никой не пролива дори една сълза. Затова реших да превърна хилядите в един. Ако видят с очите си как умира само един човек, ще проумеят нашата болка.

— Това е лудост — заяви Райън.

Ноздрите на арабина се разшириха.

— Доведете го!

Вратата се отвори и вътре влезе младеж без риза, вероятно петнайсетгодишен, с отчасти объркано, отчасти любопитно изражение.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)