Господари на войната [bg]

Само за няколко секунди заеха отбранителна позиция в полукръг в облака от прах пред задната врата на около пет метра разстояние един от друг. Дани се хвърли на земята с насочен напред автомат, последван от останалите. Не виждаше нищо друго освен сребристите песъчинки, които се въртяха около него. Хеликоптерът се издигна във въздуха, излезе от облака от прах и сиянието отслабна заедно със звука на двигателите. След като прахът се слегна, Дани зърна силуета на машината на фона на пълната луна, преди огромният й черен корпус да се отправи на север към брега.

Постепенно всичко утихна.

Войниците лежаха неподвижно и безмълвно.

Очите на Дани обходиха местността. Трябваше да изчакат десет минути, през които можеха да потърсят помощ от хеликоптера, ако попаднеха в засада, а после да продължат напред и да разчитат единствено на себе си.

Долината беше широка около двайсет метра, а назъбената й периферия достигаше десет метра на височина. През зимата това корито на пресъхнала река вероятно се превръщаше в оазис. Макар, че лежеше успоредно на бреговете на долината — според картата главата му сочеше на запад, — очилата за нощно виждане увеличаваха полезрението му и Дани успя да различи пукнатините в тях. Те бяха достатъчно широки, за да може в тях да се побере човек, ако не носи раница. Надяваше се, че ще стигнат безпрепятствено до прикриващата защитна позиция, която беше на пет километра от отправната им точка и изглеждаше сигурна.

Дъното на долината беше покрито с камъни. Нямаше почти никаква растителност, освен единични храсти, които бяха успели да пробият почвата. Дани огледа долината, за да се увери, че в нея няма никакво движение, и най-вече камъните, които бяха достатъчно големи, за да послужат за прикритие. Напрегна слух. След като шумът от хеликоптера изчезна напълно, той беше сигурен, че ще долови заплахата, преди да я е забелязал: скърцащи стъпки, издайнически шум от сменящо позицията си оръжие. Пустинята обаче беше притихнала. Не се чуваше дори и вятърът, който в този улей би могъл да послужи като…

Раздвижване. На трийсет метра и на шейсет градуса вдясно. Там имаше огромен камък, чиято форма напомняше на кола — модел „Смарт“ — единият му край беше плосък и изровен. Дани забеляза, че очертанията му се промениха. Само за части от секундата, но той беше убеден, че не греши. Зад него имаше нещо.

Бавно и внимателно насочи оръжието си към камъка.

Беше готов да предупреди останалите, шепнейки в микрофона, когато въздухът беше разцепен от остър писък. Прозвуча почти като човешки. В този миг обаче видя как някакво същество на четири крака, голямо колкото лисица, изскочи иззад камъка, отправи се към брега на долината, измина пет метра, спря и погледна към мястото, където лежаха войниците. Очите му светеха ярко и за момент Дани остана с впечатлението, че гледа право към него. После обаче побягна и изчезна в една пукнатина.