Мечокът и Славеят
- Автор: Арден Кэтрин
- Серия: Winternight #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Мечокът и Славеят». Краткое содержание книги:
След като майката на Василиса умира, баща ѝ отива в Москва и се връща с нова съпруга. Тя ненавижда селските порядки и забранява почитането на духовете. Всички смирено се съгласяват, но Василиса е ужасена, защото усеща, че това ще донесе само нещастия.
И се оказва права – реколтите загиват, зли същества от гората започват да се приближават и нещастие се настанява в селото. През това време мащехата на Василиса става все по-сурова с нея.
Опасността приближава и Василиса трябва да се противопостави дори на близките си, като призове опасни дарби, които дълго е потискала. Възможно ли е най-страшните приказки на бавачката всъщност да се окажат реалност?
> *Красива зимна история, пълна с магия, чудовища и опасностите от това да пораснеш.
> * * **Наоми Новик***
> *Завладяващ и лиричен, дебютният роман на Катрин Арден докосва сърцата и ускорява пулса. Очаквам с нетърпение следващата нейна книга.*
> ***Тери Брукс***
> *Прекрасно построен разказ за семейството и суровите чудатости на необятната зимна магия.
> * * **Робин Хоб***
сол, имаше питка за гости. Коля се нахвърли лакомо на храната, докато
Саша не бързаше.
- Как само ме изгледа Великият княз, татко - отбеляза той. - Сякаш
знаеше мислите ми по-добре от мен самия.
- Всички живи князе са такива - обясни Пьотър. И си взе парче пирог, от което се вдигаше пара. - Всички имат твърде много братя и всички
са нетърпеливи да превземат следващия град и да получат по-богата
плячка. Те или трябва да умеят добре да преценяваш хората, или са
мъртви. Пази се от живите князе, синок, защото те са опасни.
След тези думи бащата насочи цялото си внимание към тестените
вкуснотии.
Саша сбърчи вежди, но позволи да напълнят чинията му.
Пътуването им се беше превърнало в безкрайна поредица от странно
на вкус варено месо и твърди плоски питки, нарушавана веднъж-дваж
от гостоприемството на някой съсед. Масата на Великия княз беше
отрупана с храни и хората се угощаваха до пръсване.
По-късно гостите бяха настанени в три стаи за лична употреба -
студени и пълни с паразити, но тримата бяха твърде уморени, за да ги
е грижа за такива подробности. Пьотър намери място за шейните и
хората си за през нощта. След това се стовари върху високия одър и
потъна в сън без сънища.
** 5 **
СВЕТИЯТ МЪЖ ОТ ХЪЛМА МАКОВЕЦ
- Татко - каза Саша с треперещ от вълнение глас. - Свещеникът каза, че
на север от Москва, на хълма Маковец, има един свят човек. Основал
манастир и вече има единайсет последователи. Казват, че говорел с
ангелите. Всеки ден мнозина отиват там, за да поискат благословията
му.
Пьотър изсумтя. Вече цяла седмица беше в Москва, принуден да се
подмазва. Последното му усилие, току-що приключило, беше да
посети пратеника на татарите - баскака. Никой от Сарай - този град
съкровищница, построен от Златната орда - не би се впечатлил от
мижавите дарчета на някакъв северен благородник, но Пьотър не се
отказваше и упорито го отрупваше с кожи. Под пресметливия поглед
на пратеника преминаха купища лисичи, хермелинови, заешки и
самурени кожи, докато накрая човекът започна да се държи не чак
толкова снизходително и поблагодари на Пьотър с видимо
благосклонен вид. Тези кожи щяха да донесат много злато в двора на
Хана и още пó на юг, сред принцовете на Византия.
Заслужаваше си усилията, каза си Пьотър. Някой ден може да съм доволен да
имам приятел сред завоевателите.
Пьотър беше уморен и се потеше в златотканата си премяна. Но не
можеше да си почине, защото вторият му син седеше до огъня, нетърпелив да му разкаже за някакви свети мъже и чудеса.
- Винаги е имало свети мъже - отвърна Пьотър на Саша.
Обзе го внезапен копнеж по спокойния живот и обикновената храна.
Московчани обичаха византийската кухня и в резултат на нейния
сблъсък с руските съставки стомахът му не се чувстваше добре. Тази
вечер щеше да има още пируване... и още интриги. Пьотър
продължаваше да търси съпруга за себе си и съпруг за Олга.
- Татко - продължи Саша, - ако мога, бих искал да отида до този
манастир.
- Сашка, в този град не можеш да хвърлиш и един камък, без да
удариш църква - отвърна Пьотър. - Защо да губиш три дни да яздиш
до поредната?
- В Москва свещениците се наслаждават на привилегиите си -
презрително сви устни Саша. - Ядат тлъсти меса, а проповядват
бедност сред несретниците.
Това беше вярно. Но макар да беше добър господар, Пьотър не
притежаваше абстрактно чувство за справедливост.
- Твоят свят човек може да е същият - сви рамене той.
- Въпреки това бих искал да го видя с очите си. Моля те, татко.
Саша имаше сиви очи, но по черните вежди и дълги ресници се
беше метнал на майка си. Миглите му се спуснаха надолу, някак
странно деликатни на фона на слабичкото му лице. Пьотър се замисли.
Пътищата бяха опасни, но оживеният маршрут на север от Москва - не
чак толкова. Нямаше намерение да отгледа боязлив син:
- Вземи петима мъже и две дузини свещи - това би трябвало да е
достатъчно, за да те приемат.
Лицето на момчето засия. Пьотър стисна уста. От Марина вече беше
останал само скелет в безпощадната земя, но някога, когато душата й
озаряваше лицето с огнен блясък, бе изглеждала досущ като Саша.
- Благодаря ти, татко - отвърна момчето.
Саша се втурна навън през вратата, подвижен като невестулка.