Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
Мейсън кимна:
— В Лас Вегас всичко било готово, но някой откраднал сватбените подаръци. След това в играта се включил вторият й съпруг, Мерил. Завел дело и объркал всичко. Какво знаеш за него, Пол?
— Нищо особено. Беше актьор, ако може да се нарече така. Мисля, че все още играе. Хелън не блестеше с талант, преди да изиграе ролята на кореспондентката на корейския вестник. Каква е връзката?
— Ивлин Бегби беше арестувана за кражба на бижута от колата на Айрин Кийт. Вчера я оправдаха.
— Да. Делото се гледаше в една каубойска община, нали? Четох за това.
— По-скоро в една от портокаловите общини. В Ривърсайд.
Дрейк поклати глава.
— Сега — продължи Мейсън — искам да издействам някакво обезщетение за Ивлин Бегби.
— Завела ли е иск?
— Все още не. Не мога да докажа, че има предумисъл. Вероятно липсва. Айрин Кийт е подписала иск, но го е направила по настояване на общинския прокурор. Добера ли се до повече факти, може да открия и някаква измама. Тогава Бегби ще е в коренно различно положение. Ако момичето е виновно, всичко щеше да е ясно. Но ако е невинно, както сочат фактите, тогава някой умишлено се е опитал да й навреди. Онзи, който е подхвърлил гривната в мотелската й стая, явно е искал подозрението да падне върху нея. Хари Боулс, който я разпозна като лицето отворило куфара на Айрин Кийт, може да е жертва на неволна грешка, но може и да е замесен в измамата. Научи, каквото можеш!
— Срок?
— Спешно!
Дрейк се надигна от стола.
— Много си добър! — оплака се той, докато отваряше външната врата.
— И още нещо: проучи Стив Мерил! Разбери дали някога се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън.
— Повтори името! — обърна се Дрейк.
— Стонтън Вестър Гладън.
Детективът го записа в бележника си.
— Предполагам, че искаш информацията след тридесет минути?
— И утре вечер няма да е късно! — засмя се Мейсън.
6
В пет без петнадесет телефонът, чийто номер не беше обявен в указателя, иззвъня. Мейсън кимна на Дела да се обади.
— Здравейте… Момент, Пол! — Тя се обърна към Мейсън: — Пол казва, че един от неговите хора има някаква информация от Корона.
Адвокатът вдигна другата слушалка:
— Здравей, Пол!
— Здрасти, Пери. Един от моите хора е открил гореща следа в Корона. В деня на обира към единадесет и тридесет млада жена с тъмни очила наела стая в мотела срещу кръчмата като се регистрирала под фалшиво име и адрес. Една камериерка разказала, че я е видяла да излиза от бунгалото на Ивлин Бегби. Нямало да й обърне внимание, ако непознатата не изглеждала смутена. Обяснила, че е объркала номерата. Току-що си внасяла багажа.
— По кое време е станало това?
— Горе-долу, когато тази жена наела стаята — в единадесет и половина. Управителката не е много сигурна. Спомня си, че бунгалата били току-що почиствани. Времето за напускане е десет часа. Тогава идвали и камериерките и свършвали работата си за около два часа. Тъй че, когато тази особа се появила в единадесет и половина, управителката трябвало да намери оправено бунгало за нея. Затова запомнила часа.
— Някакво описание на жената?
— Ще стигна и дотам. Висока около метър и седемдесет. С тъмни очила, скъпи дрехи и много скъп автомобил. Управителката не е сигурна за марката на колата. В регистрационната карта е записана като „Кадилак“, но тя е по-склонна да мисли, че е била „Линкълн“. Не е сигурна.
— А регистрационния номер?
— Проверих. Фалшив е.
— Адреса?
— Също.
— Нещо друго от описанието?
— Елегантни дрехи, добре обигран глас и през цялото време не сваляла тъмните си очила. Според управителката била към тридесетгодишна. Спомня си и нещо интересно: непознатата носела обувки от крокодилска кожа. Много скъпи. Имала хубави глезени и затова управителката забелязала обувките. Нали знаеш, че не обичат самотни привлекателни млади момичета да наемат стаи по това време на деня, защото понякога се случва да се забъркат в някоя каша.
— Но все пак управителката й е дала стая, нали?
— Да. Непознатата обяснила, че е шофирала цяла нощ, че отивала в Холивуд и трябвало да поспи два-три часа, но щяла да плати за пълен престой. Искала просто да затвори очи и да се отпусне.
— Колко време е останала?
— Не се знае. Явно към един часа вече е изчезнала.
— Как така?
— В дванадесет и половина една камериерка забелязала, че бунгалото е освободено и ключът е отвън на вратата. Някой се бил къпал, тъй като кърпите били на пода. Леглото не било разхвърляно. Нямало и багаж.
— И тази жена е влизала в бунгалото на Ивлин Бегби?
— Без съмнение. Камериерката я видяла да излиза оттам.