Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Този детайл има съответствие с друг един елемент, който се приписва ту на историята на гигантите, ту на разказа за Тифон. Разправя се, че Тифон търсел един pharmakon, билка, едновременно лекарство и отрова. Тази отвара, която може и да убие, и да спаси от болест, е в ръцете на Мойрите, женски божества, отговорни за изготвянето на съдбите. Те дават на Тифон някаква билка, като му твърдят, че тя дарява безсмъртие. Обещават му могъщество, удесеторяване на силите и победа над Зевс. Тифон изпива отварата, но вместо безсмъртно биле богините са му дали така наречения „ефимерен плод“, т.е. билка, предназначена за смъртните. Това е храната на човешките същества, които живеят ден за ден и чиито сили се изчерпват. Ефимерните плодове са белег на смъртността. Вместо нектара и амброзията, вместо жертвения дим, който хората изпращат на боговете, тази ефимерна храна прави Тифон уязвим, крехък като човек. По същия начин гигантите познават умората и ранимостта, те не притежават постоянната и вечно действена жизненост на боговете.
Във всички тези истории ясно прозира на заден план идеята за божествен свят със собствени привилегии. Нектарът и амброзията са хранителният белег на безсмъртните. Зевс дава на циклопите и сторъките безсмъртната храна, за да станат пълноценни богове и да застанат край него. Напротив, на всички претенденти за върховна власт Зевс поднася ефимерна храна, каквато ядат смъртните и уязвимите същества. Когато в борбата изходът изглежда несигурен, за да се наклони везната в полза на олимпийците, Зевс не се колебае да накара противниците си да изядат такава храна, която ще ги направи слаби като хора.
На съд на Олимп
След победата над гигантите може да се каже, че царската власт на Зевс е наистина осигурена; боговете, които са се сражавали редом с него, завинаги разполагат с придобитите привилегии. Тяхно е небето, място, което познава само светлината, чистата светлина. В най-долната част на света цари нощта, мракът, там е Тартар или Хадес: тамошните богове са победени, чудовищата са овладени, гигантите сковани в неподвижност, завързани или приспани както Кронос. Те са някак си вън от играта, вън от вселената. Освен боговете, светът съдържа животните и хората. Тези същества познават едновременно и нощта и деня, и доброто и злото, и живота и смъртта. Животът им е преплетен със смърт подобно на нетрайните храни, които поглъщат.
Наблюдавайки развитието на тази история, можем да си помислим следното: за да съществува диференциран свят, с йерархии и подредба, е бил нужен първоначален акт на бунт — този, който е направил Кронос, скопявайки Уран. В този момент Уран е произнесъл към децата си проклятия, заплашващи ги с възмездие за сторена грешка — tisis. Така течението на времето е противоречиво, в него има място и за злото, и за отмъщението, за Ериниите, които носят възмездие, за Керите. Не друго, а капките кръв от отсечения член на Уран са породили мощта на насилието в целия всемир. Но нещата са по-сложни, по-нееднозначни. Между нощните сили, създаващи света в резултат на първия акт на основаване на подреден космос — осакатяването на Уран — и силите на съгласието има своеобразна връзка. От една страна Ериниите, гигантите и нимфите на войната, а от друга — Афродита.
Хаос поражда Нощта, а Нощта създава всички сили на злото. Тези лоши сили са преди всичко смъртта, Мойрите, Керите, убийството, клането; там са и всички нещастия: Отчаянието, Гладът, Умората, Борбата, Старостта. Сред проклятията, които тежат над света, трябва да прибавим Apate, Измамата, и Philotes, Любовното единение. Нощта ги поражда заедно с Убийството и Клането. Всички тези черни жени връхлитат света и на мястото на едно хармонично пространство правят от света място на ужаси, престъпления, отмъщения и измамност. Но ако се обърнем към потомството на Афродита, ще намерим редом с положителните сили отрицателни. Там са Ерос и Химер, Копнеж и Нежна любов — от тази страна всичко е наред, — но също и лъжите и измамите, exapatai, клопките на изкусителството, скрити в невинното бърборене на девойките, и отново филотес, Любовната нежност.