Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Така ли? — попита тихо Анжелика и отвърна поглед.
— Разбира се, препоръчително е двамата да имат същите очаквания.
— Не помня да сме говорили за общо бъдеще или за нещо друго.
Рейнолд облегна глава на високия стол.
— А какво щеше да се промени, ако го бяхме направили? Може би за теб е по-приятно да продължаваш да играеш ролята на онеправданата и да ковеш планове за отмъщение?
— Отмъщение? — повтори замислено Анжелика. Как странно звучеше тази дума…
— Отмъщение за неща, които беше по-добре да не се случват. Неща, които не е трябвало да казвам или правя.
Тя вдигна поглед и овладяно посрещна неговия.
— Мислите, че се сърдя, понеже не се преструвате на влюбен в мен, така ли? Повярвайте, никога не съм изпитвала чак такъв оптимизъм. А и не е толкова лесно да ме измамите.
Рейнолд я погледна учудено, после поклати глава.
— Та ти почти не ме познаваш. Нямаш никакви причини да се влюбиш в мен. Мисълта, че очакваш от мен да се държа като влюбен, изобщо не ми е хрумвала. Това не. Но може би очакваш смирено да се извиня за недоразумението, което се получи помежду ни на борда на „Кралица Катлийн“. Да, вероятно щях да се извиня, но вече бях съжалил за грешката си и бях получил заслуженото наказание. Всъщност, това е едно от нещата, които междувременно си забравила.
Гласът му пресекна и той се надигна от стола си с гъвкавостта на пантера. Застана в средата на стаята и развърза връзките на халата.
Анжелика полагаше отчаяни усилия да следи мисълта му, но изведнъж мозъкът й се изпразни. Надигна се стреснато и попита:
— Какво правите?
— Не се страхувай — усмихна се Рейнолд, вдигна крак на рамката на леглото и се качи при нея на матрака. Седна до нея, свали халата си и разкри могъщия си гръден кош.
— Този път няма да те принуждавам за нищо — продължи тихо той. — Искам само да ти покажа нещо. Не е прилично аз да отсъдя кое би било справедливото наказание за допуснатите грешки, но искам да ме погледнеш и да ми кажеш необходимо ли е и друго наказание. Или да ти позволя да ми оставиш още два-три белега?
Той се извърна с гръб към нея и се напрегна, сякаш очакваше удар с камшик. Анжелика изписка уплашено и прикова поглед в опънатия гръб. Коравите мускули бяха осеяни с едва зарасли белези от изгаряния. На някои места по-дълбоки, на други не толкова, те бяха покрити с тънка, зачервена нова кожа.
— Парата — прошепна задавено тя.
Без да съзнава какво прави, тя протегна ръка и предпазливо помилва осеяния с белези гръб. Кожата му беше здрава, гладка и гореща.
В душата й се надигна странно съжаление. Учудваше се, че той я е защитил с тялото си и е приел върху себе си цялата сила на експлозията. Сигурно е изпитвал страшни болки, когато двамата са паднали в реката и по-късно, докато са плували към брега.
Рейнолд усети треперенето й. Меките й пръсти накараха кожата му да настръхне и раменете му да се сковат. Той пое шумно въздух, обърна глава и я погледна право в очите.
Улови погледа й, задържа го и изражението му се помрачи. Очевидно чакаше следващата й стъпка.
Анжелика сведе глава и изведнъж забеляза още един белег. Едва забележима червена линия по врата му, която стигаше почти до ключицата. Сякаш някой го беше наранил с малък, остър нож.
Или с острието на ножчето за писма.
Ръката й се отдръпна като опарена. Как можа да забрави дори за миг, че онази нощ в кабината се беше нахвърлила срещу него с ножчето за писма?
Когато заговори, гласът й прозвуча задавено:
— Между нас никога не е ставало дума за любов.
— Мисля, че точно това се опитах да ти покажа, макар да не съм сигурен, че демонстрацията ми беше особено успешна. — Той се изпъна, скочи гъвкаво от леглото, обърна й гръб и завърза халата си.
— Какво искате от мен? — попита след малко Анжелика. — Да се чувствам виновна или да се успокоя? Вие все още сте чужд човек за мен, мъж, който ме е отвел със себе си като малко котенце, което е спасил от удавяне.
— И който за благодарност получава няколко одрасквания от ноктите му, нали?
— Този риск съществува, докато котката не е сигурна, че мъжът е неин спасител, а не например някой садист, който с удоволствие измъчва животните. Освен това тя иска да знае дали ще завърши живота си като домашно животно или затворена в клетка. — Тя спря за миг и притисна с ръка слепоочието си. Главоболието пак започваше да я мъчи. — Съжалявам, не исках да бъда неблагодарна. Виждам, че сте се опитали да поправите онова, което сторихте на парахода.