Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Така ли? — изсмя се безрадостно мъжът.
Анжелика не го слушаше.
— Благодарна съм ви, че ме спасихте — продължи бързо тя, — и оценявам високо грижите, което полагате за мен, както и очевидната ви сдържаност. Но вие сте забравили факта, че аз имам дом. Леля ми живее в Начез и тя има право да узнае, че съм оцеляла след страшната катастрофа. Не ми се иска да мисля колко зле се чувства бедната жена при мисълта, че и татко, и аз, и Лорънс сме загинали.
— Ако ми дадеш адреса й, с удоволствие ще я уведомя — отговори Рейнолд, без да се обръща. — Но сигурна ли си, че тя ще поиска да те приеме в дома си?
— Искате да кажете… след като баща ми вече не е между живите?
— Искам да кажа… — Той се обърна и се опря на рамката на леглото. — … че сега, след като си прекарала толкова време под покрива на един неженен мъж, който не ти е кръвен роднина, положението се променя. — Той направи пауза и продължи: — Ако леля ти узнае, че сме се оженили, ще се учуди много, че търсиш подслон при нея.
— Аз ще й обясня всичко — заяви решително Анжелика.
Лицето му издаваше мрачно задоволство.
— Много ми се иска да присъствам на това обяснение. Ако съдя по онова, което знам за дамата, разговорът ще бъде твърде интересен. Какво ще правиш, ако те изхвърли?
— В този случай — отговори упорито Анжелика — ще се върна в собствената си къща. Имам плантация, която татко ми поднесе като сватбен подарък.
— Да, но сватбата така и не се състоя. Как мислиш, ще ми хареса ли да живея в плантацията?
Анжелика го изгледа подозрително.
— Какво значение има това?
— Аз съм твой съпруг. — Той я наблюдаваше развеселено, но внимателно. — И не съм човек, който след две седмици изхвърля животните си на улицата. Не очаквам да са постоянно близо до мен, но ми е противно да живея продължително време далеч от тях.
— Аз не съм… — започна Анжелика и изведнъж млъкна.
— Да, ти не си домашно животно, ти си моя съпруга. И сигурно можеш да си представиш, че за мен съпругата е много по-важна от някакво си котенце — заключи той и се запъти към вратата.
Тежкото крило се затвори зад гърба му. Анжелика смръщи чело и се опита да размисли.
Струваше й се, че води напразна битка със страшна буря. Всички грижливо подготвени аргументи и планове, които искаше да му изложи, изведнъж се изпариха и тя имаше неясното чувство, че Рейнолд нарочно я кара да се чувства така.
Не, тя не му вярваше. А и как би могла? Онази вечер на борда на парахода той я беше измамил, а след като собственият й баща я бе лъгал години наред, тя нямаше никакво доверие на мъжете.
Омъжена. Съпруга. Защо тези думи нямаха смисъл за нея? Защо не помнеше нищо от церемонията? Защо точно това важно събитие беше недействително като далечен сън?
Тя не разбираше защо Рейнолд Хардън бе влязъл така внезапно в живота й. Причините, които й назова, не я задоволяваха. Затова и постоянно се питаше дали пък той не цели да я обърка напълно.
Трябваше да се махне оттук. Скоро, след ден или два, когато възстановеше силите си, щеше да напусне тази къща.
Изпитваше гняв и едновременно тъга, че Рейнолд беше съвсем прав с описанието на леля й. Сестрата на баща й щеше да изрази съжалението си, че племенницата й е попаднала в такова трудно положение, но щеше да я посъветва да се примири с неизбежното. Самата тя не изпитваше нужда от съпруг, но хранеше непоколебима вяра в мъжкия авторитет и правата на съпруга.
Освен това леля Хариет бе изразила недвусмислено облекчението си, че ще се отърве от отговорността за Анжелика. Смяташе да дойде за сватбата, а после да се върне в Начез и да заживее стария си живот. Чакаха я толкова приятни покани от стари моми и вдовици, покани, които години наред беше отклонявала поради грижите около останалото без майка дете на брат си. Радостта й от предстоящите развлечения беше повече от очевидна.
Оставаше й само „Боньор“. Дали Рейнолд щеше да я последва, ако отидеше там? Дали щеше да се заеме сериозно с управлението на плантацията, която й беше дадена в зестра? Ако да, дали щеше да го направи от честен интерес или просто от безгрижната, великодушна обич, която проявяваше към домашните си животни?
Тя не беше котка, но не беше и негова съпруга. Самоуважението и инстинктът й за самосъхранение изискваха и той, и тя да не забравят този факт.
А възможността да бъде наранена или да изпита съжаление изобщо не беше за подценяване.
В никакъв случай нямаше да си позволи да мисли за нежностите, вниманието и привързаността, с което господарят се отнасяше към домашните си животни, особено когато бяха достатъчно дълго с него.