Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Повикай ги поименно — нареди той на коменданта.
Комендантът ги повика и две свити фигурки се изправиха отзад.
— Почакайте ме навън — каза Морган.
След известно колебание комендантът излезе.
Морган нетърпеливо чакаше, докато баба Елиза и леля Джилт неуверено си проправяха път покрай скупчените тела, банките, сламениците до него. Той едва можа да ги познае. Дрехите им бяха целите в дрипи. Бялата коса на баба Елиза беше разчорлена и проскубана по краищата. Острото, птиче лице на леля Джилт бе измъчено и сурово. Бяха се сгърбили, и то не от възрастта, и крачеха толкова бавно, сякаш изпитваха болка при всяка крачка.
Доближиха до него с наведени очи и спряха.
— Бабо, — нежно каза той. — Лельо Джилт.
Те бавно вдигнаха поглед и очите им се разшириха. На леля Джилт направо дъхът й спря.
— Морган! — прошепна баба Елиза потресена. — Това наистина си ти, детето ми!
Той бързо се наведе и ги прегърна в обятията си. Те се отпуснаха в ръцете му като две парцалени кукли, които нямат собствени сили и той чу как и двете се разплакаха. Останалите Дуорфски жени гледаха объркани зад тях.
Морган внимателно отдръпна двете жени.
— Чуйте ме сега — тихо каза той. — Нямаме много време. Измамих коменданта да ви пусне под мое попечителство, но може да се досети, ако му позволим, затова трябва да побързаме. Има ли място, където бихте могли да се укриете, където няма да могат да ви намерят?
Леля Джилт кимна, цялото й лице изразяваше решимост.
— Съпротивата ще ни скрие. Още имаме приятели там.
— Морган, къде е Стеф? — прекъсна я баба Елиза.
Планинецът събра сили да срещне погледа й, изпълнен с очакване.
— Съжалявам, бабо. Стеф е мъртъв. Убиха го в стълкновение с Федерацията при Драконовия зъб.
Той видя каква мъка изпълни очите й.
— И Тийл е мъртва. Тя уби Стеф. Боя се, че тя не се оказа такава, за каквато всички я мислехме. Тя беше Шадуин, създание, притежаващо черна магия и свързано с Федерацията. Тя ни предаде всичките.
— О, Стеф — прошепна баба Елиза и отново заплака.
— Войниците дойдоха да ни отведат веднага щом вие си тръгнахте — каза леля Джилт с известен гняв. — Отведоха децата и ни заключиха в тази клетка. Знаех, че нещо се е случило. Помислих си, че и тебе са те хванали. По дяволите, Морган, онова момиче ни беше като наше дете!
— Зная, леличко — каза той като се върна към спомените си — Човек вече не знае на кого да вярва. Ами Дуорфите, при които смятате да се скриете — на тях може ли да се разчита? Дали наистина отивате на сигурно място?
— Наистина е сигурно — отвърна лелята. — Престани да плачеш, Елиза — каза тя и нежно потупа ръката й. — Трябва да послушаме Морган и да се измъкваме оттук, докато имаме шанс.
Баба Елиза кимна и избърса сълзите си. Морган се изправи и погали белите им коси. — Помнете, че не ме познавате, просто сте под моя опека докато се махнем оттук. Ако нещо се провали и се случи да се разделим, вървете на сигурно място. Аз обещах на Стеф да се погрижа за това. Тъй че, помогнете ми да сдържа обещанието си.
— Добре, Морган — каза баба Елиза.
След това излязоха, водени от Морган. Двете жени се тътреха с наведени глави. Комендантът вървеше със строг вид сам встрани, часовоите гледаха отегчено. Морган и комендантът се върнаха в управлението, а двете Дуорфски жени вървяха след тях. Дежурният капитан чакаше нетърпеливо и стискаше документите за освобождаването в ръка. Подаде ги през гишето на Морган за подпис, после ги връчи на коменданта и се върна в кабинета си. Комендантът погледна Морган притеснено.
Вътрешно тържествуващ от своя успех, Морган каза:
— Майор Асомал ни чака.
Тъкмо се канеше да съпроводи баба Елиза и леля Джилт навън, когато вратата се отвори пред тях и се появи друг офицер от Федералната армия с пагони на командир на дивизия.
— Главнокомандващ Солдт! — скочи комендантът и бързо отдаде чест.
Морган замръзна на мястото си. Главнокомандващият Солдт беше офицерът, под чието разпореждане беше затворът на Дуорфите, и който беше тиловия командир на целия гарнизон. Какво правеше в управлението по това време беше неизвестно, но то сигурност не беше в полза на плановете на Морган.