Друидите на Шанара

Той се изправи на крака, премина обратно пътеката и излезе през портата. Пое в здрача по разбития пьт към центъра на селото. Къщите започнаха да отстьпват на магазини и пазарища и пътят стана по-широк и се разклони в няколко посоки. Морган заобиколи центъра на търговския площад, наблюдавайки как гасне светлината на небето и се появяват звездите. Фенери осветиха главната улица, но не и уличките и пътечките, из които бродеше той. Шепоти се долавяха в тишината, смътни и неопределени звуци, снишени, сякаш говорещите се страхуваха да не ги разбера. Обликът на къшите тук бе различен, те бяха поддъжани и чисти, градините им — спретнати и добре гледани. Къщите на Федерацията — помисли си Морган. Откраднали са ги от Дуорфите и сега жертвите им се грижат за тях. Той подтисна огорчението си и се опита да насочи вниманието си към предстоящата задача. Знаеше какво представляват трудовите лагери и за какво служат. Там изпращаха жените, които бяха твърде стари, за да се продадат като робини, но все още бяха способни да изпълняват някои слугински задължения — като например да мият съдовете, да шият и прочее. Жените ги прикрепяха към Федералните казарми и ги принуждаваха да обслужват гарнизона. Ако момчето казваше истината, това се беше случило и с баба Елиза и леля Джилт.

След няколко минути Морган вече се намираше пред трудовия лагер. Това бяха пет дълги, ниски посттройки, разположени успоредно една на друга, с прозорци от двете страни и с врати от двата им края. Жените едновременно работеха и живееха в тях. Бяха им раздадени сламеници, одеяла, легени и нощни гърнета и вечер те ги издърпваха изпод работните банки. Веднъж Стеф беше вдигнал Морган да погледне през прозореца. И това му бе напълно достатъчно.

Морган застана в сянката под един крайпътен навес за складиране и дълго мисли какво да предприеме. Пред всички входове стояха часови и патрулираха из улиците и алеите. Жените в трудовите лагери бяха затворнички. Не им бе разрешено да напускат сградите никога, освен при болест или смърт или в случаи на особена милост, но такива нямаше. Посетители се допускаха рядко, при това под строго наблюдение. Морган не можеше да си спомни при какви условия се разрешаваха срещи, а и това едва ли бе от значение. Побесняваше като си помисли, че баба Елиза и леля Джилт могат да бъдат държани на такова място. Стеф би направил всичко, за да ги освободи. Той също.

Но как да влезе? И как да изведе бабата и леличка оттам!

Проблемът бе неразрешим. Нямаше как да приближи трудовите общежития без да го забележат, нито пък да узнае в кое от петте се намираха възрастните жени. Трябваше да събере много повече информация преди да направи какъвто и да било опит за спасението им. Не за първи път, откакто бе тръгнал от Драконовия зъб, изпита желанието Стеф да бъде до него, да поиска неговия съвет.

Накрая вдигна ръце. Отиде в центъра на селото, нае стая в една странноприемница, която обслужваше търговци и предприемачи от Юга, взе баня, за да свали от себе си полепналата прах, изпра си дрехите и си легна. Дълго лежа буден, мислейки за баба Елиза и леличка Джилт, докато най-сетне сънят го обори.