Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Наближи лагерните сгради, които светеха. Дневната работа беше на привършване. Часовите донесе вечерята, състояща се от супа и хляб. Из въздуха се разнесе миризма на храна, макар и не особено апетитна. Морган пресече улицата и отиде под складовите навеси. Направи се, че уж проверява нещо. Минутите се изнизваха и нахлуваше мрак.
Точно по залез слънце стана смяна на караула. Новите часови заместиха старите по улиците и пред вратите на лагерните сгради. Морган следеше с поглед главното управление. Офицерът от дневния пост предаде служба на своя нощен заместник. Един комендант зае място на дежурния пункт. Имаше само двама души на пост и това беше всичко. Морган ги почака няколко минути, докато се настанят, после си пое дълбоко дъх и излезе с широка крачка иззад сенките.
Веднага се отправи към управлението, влезе и се изправи пред коменданта на дежурния пункт.
— Ето ме… — оповести той.
Комендантът го изгледа озадачено.
— Идвам за двете възрастни госпожи — добави Морган. В гласа му се прокрадна леко раздразнение. Направи пауза.
— Не са ли ви казали?
Комендантът поклати глава.
— Току-що идвам…
— Да, но на бюрото ви трябваше да има спешна заповед отпреди един час — сопна се Морган. — Не е ли там?
— Ами аз не… — Комендантът объркано огледа бюрото, и започна да повдига купчини книжа.
— Подписана е от майор Асомал.
Комендантът направо изстина. Той знаеше кой е майор Асомал. Нямаше войник от Федералния гарнизон в Кулхавен, който да не го познава. Морган бе узнал за майора в кръчмата. Асомал беше най-омразният и страшен Федерален офицер от окупационната армия. Никой не искаше да си има работа с него, ако можеше да го избегне.
Комендантът бързо се изправи.
— Ще повикам дежурния капитан — измънка той.
Изгуби се в задното помещение и след няколко мига се появи със своя началник. Капитанът явно беше притеснен. Морган поздрави висшия офицер с точно премерена надменност.
— Какво има? — попита капитанът, но въпросът му звучеше повече като молба, отколкото като запитване.
Морган сключи ръце зад гърба си и се изправи. Сърцето му силно биеше.
— Майор Асомал се нуждае от лична прислуга и иска две Дуорфски жени, понастоящем намиращи се в трудовия лагер. Аз лично ги избрах днес по негова заповед. Напуснах само докато се изготви нужната документация и ето ме отново тук. Както изглежда обаче документацията въобще не е била изготвена.
Дежурният капитан беше кръглолик човек, с жълтеникава кожа, който изглежда беше прекарал по-голямата част от службата си зад бюрото.
— Нищо не знам за това — отсече капитанът раздразнено.
Морган сви рамене.
— Много добре. Това ли да предам на майор Асомал, капитане?
Онзи целият пребледня.
— Не, не, нямах предвид това… Просто не съм… — той тежко изсумтя. — Ужасно неприятна работа.
— Особено при положение, че майор Асомал ме чака да се върна всеки момент. — Морган направи пауза. — С Дуорфите.
Капитанът вдигна ръце.
— Е добре! Има ли някакво значение! Сам ще подпиша. Да ги доведат и да приключим с тази работа.
Той отвори регистъра с имената и Морган потърси баба Елиза и леля Джилт, воден от вътрешното убеждение, че се намират в четвърта сграда. Капитанът надраска набързо една заповед за освобождаване за пред часовите на лагера. Когато се опита да изпрати коменданта да доведе възрастните жени, Морган настоя да го придружи.
— Да не стават повече обърквания, капитане, — обясни той. — Най-еетне аз също отговарям пред майор Асомал.
Капитанът не пожела да спори. Искаше да се отърве колкото се може по-скоро от всичко това и Морган излезе заедно с коменданта. Нощта бе тиха и приятно топла. Морган се почувства почти доволен. Макар и рискован, планът му можеше да успее. Те пресякоха площадката и стигнаха до четвърта сграда. Връчиха разпореждането на часовите на входната врата и зачакаха да го прегледат. След това им отключиха и ги поканиха да влязат. Морган и адютантът блъснаха тежката врата и пристъпиха вътре.
Общежитието бе натъпкано с работни банки и тела и вонеше на застоял въздух и пот. Всичко беше отрупано с прах и лампата бледо мъждукаше по стените, които бяха опушени и зацапани. Дуорфските жени се бяха свили на пода с чаши супа и парчета хляб в ръце и довършваха вечерята си. Когато двамата войника на Федерацията влязоха, главите и очите бързо се обърнаха към тях, после също така бързо се наведоха обратно. Морган безпогрешно разпозна погледите, изпълнени със страх и омраза.