Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Интуиция — сви рамене младата жена. — Като каза „проблеми“, това беше най-лошото, за което успях да се сетя.
— Тандемът Робърт-Хелън донесе една много неприятна новина — въздъхна Терез. — Въпреки интензивната ни рекламна кампания, „Нешънъл Хелт“ е изгубил част от пазара за сметка на „АмериКеър“…
— По дяволите! — изруга Колийн. — Кампанията ни е добра, а едноминутната телевизионна реклама — истинско бижу!
— Ние с теб прекрасно знаем, че е така — поклати глава Терез. — Проблемът е там, че тази реклама не се показва достатъчно. Имам неприятното чувство, че Хелън ни е подложила динена кора и е успяла да ги убеди да се откажат от първоначалната идея, според която рекламата трябваше да се излъчи минимум двеста и максимум триста пъти… А аз съм сигурна, че точно по този начин щяхме да се превърнем в хит!
— Но нали ти самата каза, че ще направим пауза само когато сме убедени в успешната кампания на „Нешънъл Хелт“?
— Така беше — въздъхна Терез. — Направих и невъзможното да стигнем дотам, но…
Замълча и разтърка чело. Към пулсиращите слепоочия се прибави и главоболие.
— Е, можеш да ми кажеш и лошите новини — въздъхна Колийн, остави молива и се извърна към Терез. — Какви са новите срокове?
— „Нешънъл Хелт“ иска новата на концепция след една седмица.
— Мили Боже! — възкликна Колийн.
— С какво разполагаме до този момент?
— Не е много…
— Но трябва да имаш някакви предварителни идеи, нали? — погледна я с надежда Терез. — Напоследък не ти обръщах особено внимание, тъй като бях заета с предаването на материалите за други клиенти. Но въпреки това екипът ти работи по темата почти цял месец, нали?
— Заседания за уточняване на стратегията — кимна Колийн.
— Много общи приказки, много идеи, но все още нищо съществено… Казвам това като имам представа какво точно ти трябва…
— Искам да ме запознаеш с всичко, независимо че е на предварителен етап — тръсна глава Терез. — Още днес!
— Добре — кимна с нежелание Колийн. — Ще събера хората…
ТРЕТА ГЛАВА
Сряда, 20 март 1996 г., 11:15 часа
Сюзан Хард не обичаше болниците, може би защото като дете непрекъснато беше в някоя от тях за лечение на вродените изкривявания на гръбначния стълб. Болниците я изнервяха. Ненавиждаше усещането, че нещата са извън контрола й, че е заобиколена от болни и умиращи.
Беше убеден привърженик на максимата, че АКО нещо може да се обърка, то НЕПРЕМЕННО ще се обърка. Особено по отношение на болниците. При последното си посещение в една от тях я закараха в урологията за серия от непознати и доста страшнички процедури. Успя да се отърве в последния момент, като най-сетне убеди отегчената санитарка да погледне името, изписано върху картонче на китката й. Оказа се, че са я сбъркали с друга пациентка…
Сегашното й постъпване в болницата не се дължеше на здравословни проблеми. Предстоеше й второ раждане, през изминалата нощ се появиха контракциите. Но проблемите с гръбначния стълб бяха довели до изкривяване на таза и невъзможност за нормално раждане. Лекарите бяха принудени да прибягнат до цезарово сечение, също като при първото й дете.
А след операцията се наложи няколкодневно възстановяване в болнични условия. Сюзън направи няколко безуспешни опита да убеди личния си лекар, че може да стори това и у дома, после се примири.
Направи опит да се отпусне и се запита какво дете е родила. Дали момченцето ще бъде кротко бебе като братчето си Алън, който си спеше спокойно още от първата нощ? Вече тригодишен, Алън показваше първите признаци на самостоятелност, а мислите на Сюзън вече бяха насочени към малкото му братче…
Стресна се и отвори очи. Неусетно беше задрямала. Събуди я жена в бяла престилка, която нагласяваше пластмасовата бутилка със стърчащи прозрачни маркучи над леглото.
— Какво правите? — попита Сюзън. Изпитваше истинска параноя по отношение на болничните процедури и винаги настояваше да знае какво й правят.
— Съжалявам, че ви събудих, госпожо Хард — отвърна сестрата. — Просто смених бутилката с физиологичен разтвор…
Сюзън сведе поглед към тръбичката, която излизаше от вената на ръката й. Чест посетител на болниците, тя инстинктивно усети, че горе-долу по това време трябва да й махнат системата.
— Ще ида да проверя — забеляза погледа й сестрата и тихо напусна стаята.
Сюзън отметна глава и направи опит да прочете етикета на пластмасовата бутилка, но тя беше обърната с гърлото надолу.
Понечи да се завърти странично, но острата болка й напомни за скорошната операция и тя остана по гръб. Напълни дробовете си с максималното количество въздух, което беше способна да поеме. Усети болка чак накрая.