Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Марион прави реверанс.
ДИДИЕ (възмутен, настрана)
Какъв нахален шут! Как плещи, без да мига!
СКАРАМУШ (на Дидие)
Млад хвалипръцко днес съвсем не ни достига…
Заплашвай с гръмък глас, врага си вкамени,
надувай се, крачи наперен, открадни
жената на Оргон37, ухажвай дъщеря му!
А мавъра убий с единствен удар само!
Трагически герой! Такъв ще си почти!
ДИДИЕ
Както обичате.
СКАРАМУШ
Приказвай ми на „ти“!
(С дълбок реверанс.)
Е, самохвалко наш, привет!
ДИДИЕ (настрана)
Глупци проклети!
СКАРАМУШ (на другите актьори)
Да репетираме! Хей, супата сварете!
Всички, с изключение на Марион и Дидие, влизат в плевника.
Сцена шеста
Марион, Дидие, после Грасийо, Саверни, накрая Лафема.
ДИДИЕ (след дълго мълчание, с горчив смях)
Мари, дълбока ли за вас е пропастта?
С мен леко ли ви е по пътя през калта?
Вървяхте все след мен. Съдбата ми попречи
на вашата съдба и я съсипва вече.
Къде сме двамата? Твърдях, че в тоя свят…
МАРИОН (трепереща, сключва ръце)
Упреквате ли ме?
ДИДИЕ
Да бъда прокълнат!
Да бъда и изгнан от кралските съдии,
тъй както никой друг, както не сме и ние,
ако в сърцето ми за тебе не гори
свещта на вярата и то те укори!
Тук аз се чувствам зле, душата ми — убита!
Не си ли ангел мой, надежда и защита?
Измами стражите! Оковите разби!
О, ти се спусна с мен и в ада може би!
Нима ти пленница край пленник да не стана?
С беглеца бегълка, жестоко изтерзана?
Чие сърце таи и хитрост, и любов?
Ти ме спаси от смърт, теши ме с благослов!
Аз съм обречен, лош, ти — слаба, но не крия
спаси ме от света, а и от мен самия.
Пожали клетника без знатен род и сан!
Не се ли влюби в мен, когато бях презрян?
МАРИОН (плаче)
Да бъда с вас — това ме прави тъй щастлива!
ДИДИЕ
О, твоят поглед скъп пак нека ме опива!
Ти, боже, пожела по моя земен път
блед ангел, демон зъл навред да ме следят!
Бъди благословен, защото милостта ти
скри демона от мен и ангела ми прати!
МАРИОН
Мой повелител сте и слънце сте за мен!
ДИДИЕ
И твой съпруг?
МАРИОН (настрана)
Уви!
ДИДИЕ
Усещам се блажен —
далеч от роден край, в една родина друга
да бъдеш там за мен любима и съпруга!
Съгласна ли си?
МАРИОН
Там за вас ще съм сестра!
Ще бъдете мой брат…
ДИДИЕ
Това не е игра!
Пред божия олтар ще бъда свързан с тебе.
Дай на душата ми подобен сладък жребий!
Бъди спокойна с мен — заклевам се в честта
да бдя над твоята моминска чистота!
МАРИОН (настрана)
Уви!
ДИДИЕ
Болеше ме от тоя шут срещу ми!
Как ви обиждаше, как ви мърсеше с думи!
Най-страшно бе това — да ви гнети без жал
тълпа от шутове след толкова печал.
Ти целомъдрено и благородно цвете
в калта, каквито са жените и мъжете!
МАРИОН
Бъдете предпазлив!
ДИДИЕ
Усетих да пламти
у мен безумен гняв — той плещи ви на „ти“
пред мен, който едва понякога го прави,
за да не би така да нарани честта ви.
МАРИОН
Живейте с тях добре, отнася се за вас,
за мен!
ДИДИЕ
Да, права си и в тоя тежък час!
Аз съм съвсем злочест, но ти ми даваш радост
37
Жената на Оргон — Елмира, героиня от комедията на Молиер „Тартюф“ (1664); Юго допуска анахронизъм, тъй като действието на „Марион Дьолорм“ се развива много преди написването на „Тартюф“.