Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
БРИШАНТО
Шшт! Две думички, маркизе!
(Смее се.)
Откакто е мъртвец, как прелестно държи се!
САВЕРНИ (тихо, сочи му маркиза, който минава!)
Погледай, Бришанто! Заради теб без жал
излъгах стареца, че вече съм умрял.
От тази скръб защо не го спасим веднага?
БРИШАНТО
Не, тъжният му вид в момента ни помага.
Пред всички в сълзи цял да бъде той облят,
защото те са част от твоя маскарад.
САВЕРНИ
Ох, чичо!
БРИШАНТО
Скоро той ще те съзре отново.
САВЕРНИ
Тогава радостта ще го срази сурово —
не би я издържал!
БРИШАНТО
Сам знаеш, грях не грях,
но нужно е това!
САВЕРНИ
А този горък смях,
мълчанието му, плача му… Как целува
ковчега!
БРИШАНТО
В който труп съвсем не съществува.
САВЕРНИ
Но моят труп, уви, в сърцето му е скрит.
Там е трупът ми, там!
ЛАФЕМА (връща се)
От мъка е убит!
Той сякаш се руши, измъчва се безмерно!
БРИШАНТО (тихо на Саверни)
Какъв е този тук със скръбен вид и в черно?
САВЕРНИ (дава си вид, че не знае)
Приятел в замъка…
БРИШАНТО (тихо)
Дано да разбереш,
че гарванът така се спуска върху леш.
Я виж го как мълчи — край него ще успее
и мъдрият Сократ дори да полудее.
Влиза маркиз Дьо Нанжи, отново дълбоко замислен. Пристъпва бавно, сякаш не забелязва никого, и сяда на пейката.
Сцена трета
Същите, маркиз Дьо Нанжи.
ЛАФЕМА (отива към стария маркиз)
Страхотна загуба, маркизе! Знам, това
бе рядък племенник — над вашата глава
би бдял през старостта… Аз също съм потресен.
Красив бе, млад и с нрав наистина чудесен!
Бе сдържан с дамите, пред бога бе смирен,
бе мъдър в думите, в делата си — почтен.
Той беше съвършен и със сърне готово
за жертва.
Старият маркиз закрива лицето си с ръце.
САВЕРНИ (тихо, на Бришанто)
Дяволът чете надгробно слово.
От тия му хвалби по-тъжен става той.
Я ти ме очерни — така го успокой!
БРИШАНТО (на Лафема)
Съвсем не е така! За този мой покоен
другар ще ви река — не бе съвсем достоен!
Бе прекалено зъл, макар и да бе пръв
по храброст, но човек на двайсет е такъв.
Съдбата с тази смърт му заплати зловещо.
ЛАФЕМА
Дуелът? Що за грях? И що за срамно нещо?
(На Бришанто, сочи присмехулно шпагата му.)
А сам сте офицер?
БРИШАНТО (със същия тон, сочи перуката на Лафема)
А вие — съдия!
САВЕРНИ (тихо на Бришанто)
Чудесно!
БРИШАНТО
С греховце от всякаква боя!
Е да, той влизаше понякога и в храма
не от смирение, а да се срещне с дама.
Той бе развратен тип, нахален като шут.
САВЕРНИ (тихо)
Добре!
БРИШАНТО
Началникът го смяташе за луд.
А красотата му — тя мина и замина.
Да! Над окото си той имаше цицина.
Бе куц, почервенял и гърбав при това.
САВЕРНИ (тихо)
Спри!
БРИШАНТО
И не вдигаше от картите глава!
Да, той би проиграл душата си, живота
и благородството — навярно и имота.
Прахосник беше той, на страстите си роб.
САВЕРНИ (дърпа го за ръкава, тихо)
Добре го утеши, и то пред моя гроб!
ЛАФЕМА (на Бришанто)
Приятел ви е бил — защо го безчестите?
БРИШАНТО (сочи Саверни)