Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
и своето сърце, и цялата си младост!
Прекрасни дарове — не бих се колебал
и кралство срещу тях с готовност бих ти дал
вместо безумие и бедност за награда…
Бог теб ми подари, а аз те хвърлих в ада!
Съдбата как можа така да ни плати —
добро ли сторих аз, зло ли извърши ти?
МАРИОН
Но щастието си дължа на вас!
ДИДИЕ (отново помръкнал)
Разбирам —
светата искреност в словата ти прозирам!
Под недобра звезда живея вечно сам.
Вървя, но откъде и накъде не знам!
Небето ми е в мрак. Дали ти е приятно,
не знам, но моля те: върни се пак обратно,
а мен ме остави да следвам своя път!
Когато моите нозе се уморят,
в легло от лед ще спя, но то не е за двама —
за двама ни, Мари, в леглото място няма!
Върви си!
МАРИОН
Но, Дидие, бих искала до вас
да бъда винаги… И в смъртния ви час!
ДИДИЕ
Какво желаеш ти? Помни, където стъпя,
изгнание и скръб, и бедност дебнат, скъпа!
Не чувстваш ли скръбта над нас като палач,
че твоите очи ще се стопят от плач?
Марион обронва главата си в длани.
Кълна ти се: това е вярната картина
и бъдните ти дни ме карат да застина.
Върви!
МАРИОН (избухва в плач)
Убий ме, но така не говори!
Горко ми!
(Ридае.)
Боже мой!
ДИДИЕ (прегръща я)
Колко сълзи, Мари!
Чуй, само за една кръвта си ще пролея!
Прави каквото щеш — за тебе ще живея!
Бъди за мен любов, възторзи и мечти!
Мари, отговори! Не ме ли чуваш ти?
(Той я настанява на пейката в моравата.)
МАРИОН (освобождава се от прегръдките му)
Притискате ме зле!
ДИДИЕ (на колене, приведен към ръката й)
Такава реч убива!
МАРИОН (усмихва се през сълзи)
О, вие сте тъй лош!
ДИДИЕ
А вие — тъй красива!
(Сяда на пейката до нея.)
Да те целуна ли по челото сега?
Целува я по челото. Двамата седнали се гледат опиянени.
Ох, гледай ме, Мари, да, още, все така!
ГРАСИЙО (влиза)
Химена, викат ви, и при това припряно!
Марион бързо става. Заедно с Грасийо влиза Саверни, който се спира в дъното на сцената и внимателно гледа Марион, без да забелязва Дидие, който продължава да седи на пейката, прикрит от един храст.
САВЕРНИ (в дъното, незабелязан, настрана)
За бога! Пак Марион! Не е ли много странно?
(Смее се.)
Химена!
ГРАСИЙО (на Дидие, който се кани да последва Марион)
Стойте тук, ревнивецо лукав!
Ще ви подразня…
ДИДИЕ
Ох!
МАРИОН (тихо, на Дидие)
Задръжте своя гняв!
Дидие сяда отново. Марион влиза в плевника.
САВЕРНИ (в дъното на сцената, настрани)
С кого ли тя така по пътищата скита?
Май с онзи, който бог ми прати за защита
и който ме спаси? Дидие! Разбирам аз…
Влиза Лафема.
ЛАФЕМА (в дрехи за път, поздравява Саверни)
Прощавайте, мосю…
САВЕРНИ (поздравява)
А, ето ви и вас!
Напускате ли ни?
(Смее се.)
ЛАФЕМА
Какво пък ви разсмива?
САВЕРНИ (смее се)
Каква история! И колко си я бива!
Дойдоха току-що актьори и сред тях
сетете се кого с очите си видях!