Магьоснически огън

Мира облиза устните си, все още усещайки вкуса на Джак върху тях, и преглътна с усилие. Имаше вероятност някак да успее да подведе убиеца на родителите си под отговорност — каквото и да беше правосъдието в този случай. Адреналин се изстреля в тялото й само при мисълта за това. Тя не беше точно боен тип момиче, готова да вилнее из страната в търсене на отмъщение, но те бяха убили родителите й. Тя искаше… нуждаеше се да ги накара да си платят за това.

Джак беше прав. Щеше да остане тук по собствена воля.

Тя стана и се затърси телефон. Потъвайки в креслото, тя взе безжичния, който намери на масичката във всекидневната и набра номера на ресторанта с треперещи пръсти.

Лъжата се задържа на езика й, но каза на Майк, че има семейни проблеми и има нужда от малко време, за да оправи нещата. До някаква степен дори беше истина. Поне не се наложи да подправя треперенето в гласа си.

Не можеше да му каже истината. Не можеше да му каже, че е открила, че някои от нещата, които изскачат през нощта всъщност са истински и тя беше една от тях. И, о, между другото, трябваше да отмъсти за смъртта на родителите си от ръцете на група вещери, докато се опитва да предотврати същите тези вещери да използват силата й, за да призоват демон.

Някак си просто не мислеше, че Майк ще й повярва.

Какъвто беше страхотен, Майк я увери, че ще се справят известно време без нея и й пожела късмет. Каза й да побърза и че работата й ще я чака, когато се върне.

Мира затвори с буца заседнала в гърлото и изгарящи очите й сълзи. Работата в закусвалнята беше нейна опора от месеци и сега се чувстваше без посока. Животът й беше погълнат от хаос през последните двадесет и четири часа и хаосът си имаше име — Джак Макалистър.

Отпускайки лакти на колената си, тя покри лицето си с ръце, внимавайки да не натисне синината си. Твърде малките дънки се врязваха неудобно в талията й и се опъваха плътно по бедрата й. Раздразнена, тя разкопча най-горното копче, след това стана и се запъти към една от стаите за гости, за да потърси други дрехи. Претърсването на гардеробите и скриновете и в двете допълнителни спални не доведе до резултат.

Мира отиде в спалнята на Джак. Не можеше да понесе да остане в тези тесни дрехи нито дори минута повече. Не й пукаше дали Джак ще се разсърди задето е ровила в дрешника му в търсене на нещо годно за носене.

След като отвори няколко чекмеджета, тя откри сив анцуг и суитчър, на който с избелели златни и червени букви пишеше "Университет на Минесота". Съблече взетите назаем дрехи и с въздишка се пъхна в меката, износена тъкан. Бяха й твърде големи. Ръкавите висяха от ръцете й с по три инча и панталоните се издуваха около краката й.

Още по-лошо, материята все още носеше аромата на Джак. Тя хвана предницата на суитчъра и я притисна към носа си, вдишвайки и затваряйки очи. Почти в безсъзнание, тя притисна пръсти към устните си, припомняйки си целувката на Джак.