Магьоснически огън

Вместо това проучи апартамента на Джак, прокарвайки пръсти по гладките махагонови маси, скъпата материя на канапето и столовете, върху произведенията на изкуството. Скъпите скулптури на Фредерик Ремингтън изглежда бяха любимите. Никъде не се виждаше прашинка, което я наведе на мисълта, че трябва да е наел чистачи.

Накрая стигна до витото стълбище и се качи по него. На върха, от лявата й страна, имаше врата. Тя опита да я отвори и порив на студен въздух я удари в лицето, карайки я да ахне от изненада. Покривът. Значи Джак имаше надстройка.

Беше вледеняващо, но тя подаде глава навън достатъчно дълго, за да хвърли поглед на небето над Минеаполис и средната по големина зимна градина. Зеленина се показваше през стъклата. Това означаваше, че Джак го държи отоплявано и отглежда растения вътре.

Е, той беше пълен с изненади.

Тя потрепери и затвори вратата. Вероятно намери решение на проблема си с пълнолунието. Не беше идеално, но поне можеше да намери място в зимната градина.

Зад нея имаше открито пространство, което гледаше надолу към дневната. Кътчето имаше още няколко етажерки с книги и удобно изглеждащи канапе и диван в ъгъла. Две врати извеждаха от тази малка читалня.

Първата стая се оказа офис, обзаведен с последен модел компютър, принтери и най-различни други електроники.

Другата врата беше заключена.

Хммм.

Човекът имаше заключена врата в апартамента си. Това беше личното му жилище и гласът на учтивостта шепнеше в ухото й, настоявайки да уважи това. От друга страна, тя търсеше отговори.

Те можеше да са зад тази врата.

Още веднъж пробва дръжката на вратата и след това коленичи, за да огледа бравата. Беше евтина, нищо прекалено сложно. Не беше майстор ключар или изпечен крадец, но няколко пъти беше разбивала такава ключалка на задната врата на Ани, когато вятърничавата й, разсеяна кръстница губеше ключовете си. Нямаше да я разбие. Джак дори нямаше да разбере, че е била там.

Това, което Джак не знаеше, нямаше да го нарани, но това, което тя не знаеше, можеше да я убие. Имаше нужда от отговори, точка.

Твърдо решена, Мира се завъртя и се отправи обратно към офиса. Прегледа чекмеджетата на бюрото, докато не намери кламер, и се върна при вратата. Уменията й за отваряне на врати се свеждаха единствено до ровичкане и манипулиране на щифтовете, докато не се отвореше вратата.

Отне известно време.

Най-накрая дръжката се завъртя и вратата се отвори. Прибра кламера в джоба си, спря и включи осветлението.

— О, уау — възкликна тя.

Още една изненада. Никога не беше приемала Джак като някакъв артистичен тип, дори и след скъпата статуя на каубоя на Ремингтън, изложена в дневната, но Джак трябва да беше направил великолепните снимки, които висяха в тази стая.

И лъскави черно-бели, и цветни портрети висяха в рамки на стените или бяха поставени на случайни триножници, разпръснати из стаята. Мира се заразхожда, изучавайки ги. Спря се пред няколко снимки на възрастна жена с прошарена коса. Вероятно беше майка му?