Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Това не е въпрос, а съюз – Рут хвърля ножиците на мраморния плот. – Видях как Джак те опипва.
Мици махва небрежно с ръка.
– Той беше пиян, Рут. Мъжете правят така, когато са пияни. Опипват всичко, което им попадне пред очите. Ако имахте куче и то беше на терасата вместо мен, сигурно и с него щеше да се пробва.
– Не само ви видях, а и ви чух.
– Добре. Значи си чула точно какво му казах. Казах му, че е пиян и трябва да внимава как се държи. Нищо друго не се е случило и аз си се прибрах кротко в леглото.
– Нищо ли? Та ти го блъсна в стената.
– Е, какво, ще го преживее – вдига рамене Мици и пристъпва към сестра си. – Не го мисли толкова. Комбинацията мъж плюс алкохол винаги завършва с някоя глупост. Абсолютно винаги.
Положението, в което се намира Рут, не е за завиждане. Съмненията за брака ѝ кръжат в ума ѝ като ястреб над мърша.
– Чух го да казва, че винаги е харесвал теб – гласът ѝ преминава в хлипане. – Харесвал те е повече от мен и...
– Божичко, Рути, недей така! – Мици я хваща за раменете. – Когато мъжете са натаралянкани, говорят какво ли не. Знаеш го. Този урок го научаваме още на абитуриентския бал и си го припомняме всеки път, когато влезем в бар. Нали така?
Рут кимва:
– И все пак ще е по-добре да си тръгнеш. Ще гледам момичетата, докато те няма, но когато се върнеш, не искам да оставаш тук. Трябва да се махнеш, Мици. Ще ти платя за мотел, ако трябва, но не те искам под покрива си, нито близо до мъжа ми.
18
РОК КРИЙК ТРЕЙЛ, МЕРИЛЕНД
Пръстта пада на буци от тялото, когато криминалистите го вдигат от плиткия гроб и внимателно го поставят върху дебел найлон.
Ирландеца присвива очи, за да погледне жертвата отблизо. Мъжът е тъмнокос и добре сложен. Облечен е в синьо ленено яке, изтъркани дънки, бяла тениска с надпис „Дизел“ отпред и велурени боти до глезените. Кожата му вече е побеляла от смъртта – изсъхнала, напукана и нацепена от калта и пръстта.
Патоложката Чери Арчър, която работи и по случая на Амир Голдман, използва мека четка, за да почисти насекомите от очите на трупа. Поглежда към детектива и изпреварва въпроса му.
– В момента мога да кажа само това, което виждаш. Мъж към трийсетте – добре поддържан, около осемдесет килограма. Изглежда в добро здравословно състояние, с изключение на това, че е удушен.
– Има ли някакви следи от пистолет или нож?
– Не, доколкото виждам.
Ирландеца беше очаквал оръжие.
– Въже ли е използвал?
Заобикаля ямата, за да застане до нея и до тялото.
– Не мисля. Но тялото е доста замърсено – тя се надвесва над жертвата, за да огледа врата от няколко различни страни. – Не виждам следи от въже, но виж тук... – сочи едно място. – Има ожулване, протриване, като че ли е бил държан много здраво отзад.
Ирландеца се навежда над трупа.
– Виждам. Възможно ли е да удушиш някого така?
– Застани тук и се обърни с гръб към мен.
Прави го.
Отблизо миризмата на пот и алкохол, която се носи от него, е по-неприятна от тази на мъртвеца. Патоложката я пренебрегва и му показа с дясната си ръка опасния V-образен захват.
– Нападателят вероятно е напъхал главата му под мишницата си и после го е извил и обърнал така.
Навежда се леко, за да може той да почувства задушаването.
– Ей, стига, стига! Схванах!
Тя го пусна:
– Добре ли си?
– Да... – Ирландеца разтрива врата си там, където го е държала.
– Ако задържиш някого достатъчно дълго в тази поза, ще започне да се задушава. Ако продължиш да го държиш, ще умре. – Обръща се отново към трупа. – Преди бях в армията. Освен медицината овладях и доста умения за ръкопашен бой.
– Ясно. – Ирландеца продължава да разтрива врата си. – Предполагам, че не са много мъжете, които опитват нещо повече на първа среща с теб.
– Не са много.
Той извива глава наляво и надясно и вратът му изпуква.
– Имаш ли ръкавици? Искам да проверя джобовете му.
Чери отваря чантата си и вади чифт гумени ръкавици.
– Сигурен ли, че си добре? Изглеждаш ми блед.
– Добре съм. Само дето съм полуубит от теб. И май настивам, това е.
Ирландеца опъва ръкавиците и пъха пръстите си. Истината е, че се чувства слаб като новородено котенце и иска да спи цяла година.
В дънките на жертвата намира смачкана кутия цигари, запалка „Зипо“, пакетче дъвки и парченце вестник. На него е написан телефонен номер с вашингтонски код. Ирландеца вади телефона си и го набра. От телефонната компания му бяха казали, че има функция за запис на разговора, но не може да си спомни как се прави.