Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Така е. А и съгласно информацията, която открих за военното му минало, той не е бил в СС.
— Каква информация?
Тя сниши глас и се наведе по-близо до него. Габриел долови аромата на сутрешното кафе в дъха й.
— В предишния си живот понякога считах за необходимо да се ровя в папките, събрани в Австрийския държавен архив. Все още имам връзки там, хора, които са готови да ми помогнат при подходящи обстоятелства. Обадих се на един от тях и човекът бе достатъчно любезен да ми направи копие от военното досие на Лудвиг Фогел.
— Вермахта?
Тя кимна утвърдително.
— Според документите в държавния архив, Фогел е бил мобилизиран в края на 1944 година, когато е бил на деветнайсет години, и е бил изпратен в Германия да защитава Райха. Той се е сражавал срещу руснаците в битката за Берлин и е съумял да оцелее. През последните часове на войната е избягал на запад и се е предал на американците. Бил е интерниран в американски военен лагер южно от Берлин, но е успял да се измъкне, връщайки се в Австрия. Фактът, че е избягал от американците, явно не му е попречил, защото от 1946-а до Държавния договор19 от 1955 година Фогел е бил цивилен служител на американските окупационни власти.
Габриел я погледна косо.
— Американците? Каква работа е вършил?
— Започнал е като чиновник в щаба и накрая е работил като офицер за свръзка между американците и новото австрийско правителство.
— Женен? Деца?
Ренате поклати глава.
— Вечният ерген.
— Имал ли е някога неприятности? Някакви финансови злоупотреби? Граждански дела? Каквото и да е?
— Досието му е забележително чисто. Имам друг приятел в полицията. Бях го помолила да провери Фогел. Той не откри нищо, което в известен смисъл е доста необичайно. Виждате ли, почти всеки виден гражданин в Австрия има досие в полицията. Но не и Лудвиг Фогел.
— Какво знаете за политическите му убеждения?
Ренате Хофман дълго се взира в околността, преди да отговори:
— Зададох същия въпрос на мои познати, които работят в едни от най-радикалните виенски вестници и списания, онези, които отказват да се, придържат към правителствената линия. Оказа се, че Лудвиг Фогел е най-големият финансов поддръжник на Австрийската национална партия. Всъщност той практически е финансирал кампанията на самия Петер Мецлер. — Тя замълча за момент, преди да запали цигара. Ръката й потреперваше от студа. — Не знам дали сте следили предизборната кампания тук, но ако не се променят кардинално нещата през следващите три седмици, Петер Мецлер ще бъде следващият канцлер на Австрия.
Габриел седеше мълчаливо, обмисляйки информацията, която току-що бе получил. Ренате Хофман дръпна само веднъж от цигарата си и я захвърли в мокрия мръсен сняг.
— Попитахте ме защо излизаме навън в такова време, господин Аргов. Сега знаете защо.
Тя стана без предупреждение и тръгна. Габриел се изправи и я последва. Успокой се — помисли си той. Интересна теория, примамлива съвкупност от обстоятелства, но няма никакви доказателства. Според досиетата от държавния архив, Лудвиг Фогел вероятно не може да бъде човекът, който Макс Клайн твърди, че е.
— Възможно ли е Фогел да е знаел, че Ели проучва миналото му?
— Обмислих това — отвърна му Ренате. — Предполагам, че някой от държавния архив или от полицията може да го е предупредил за моето разследване.
— Дори и Лудвиг Фогел наистина да е мъжът, когото Макс Клайн е видял в Аушвиц, какво е най-лошото, което може да му се случи сега, шейсет години по-късно?
— В Австрия? Почти нищо. Що се отнася до заведените дела срещу военнопрестъпници, репутацията на Австрия е направо срамна. Според мен тук практически е истински рай за нацистките военнопрестъпници. Чували ли сте някога за доктор Хайнрих Грос?
Габриел поклати глава. Хайнрих Грос, обясни тя, бил лекар в клиниката за деца с аномалии „Шпигелгрунд“. През войната клиниката служела като център за евтаназия, където била прилагана на практика нацистката доктрина за премахване на „патологичния генотип“. Приблизително осемстотин деца били умъртвени там. След войната Грос направил забележителна кариера като детски невролог. Повечето от изследванията му продължили на базата на мозъчна тъкан, която бил взел от жертвите на „Шпигелгрунд“ и която съхранявал в специална „мозъчна библиотека“. През 2000 година австрийският федерален прокурор най-накрая решил, че е време Грос да бъде подведен под отговорност. Той бил обвинен в съучастничество в девет от убийствата, извършени в „Шпигелгрунд“, и даден под съд.
19
Договор, с който се признава независимостта на Австрия. — Б.пр.