Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Не искам техните пари — каза старецът. — Шест хиляди долара? За какво? За майка ми и баща ми? За двете ми сестри? За дома ми? За моята собственост?
Той захвърли чека на масата. Габриел крадешком погледна ръчния си часовник и видя, че е два и половина през нощта. Клайн се приближаваше, като стесняваше кръга към целта си. Габриел устоя на порива да го пришпори, страхувайки се, че старецът може да се обърка и никога да не успее да се върне на темата.
— Преди два месеца се отбих да пия кафе в „Централ“. Дадоха ми чудесна маса до една колона. Поръчах си фаризеер. — Той замълча и вдигна вежди. — Опитвали ли сте фаризеер, господин Аргов? Кафе с разбита сметана, което се сервира с малка чашка ром. — Старецът се извини за алкохола. — Беше късен следобед, виждате ли, и то студен.
Един мъж влязъл в кафенето — висок, добре облечен, няколко години по-възрастен от Клайн. Австриец от старата школа, ако разбирате какво имам предвид, господин Аргов. Походката му била толкова арогантна, че накарала Клайн да надзърне над вестника. Сервитьорът се спуснал да го поздрави, кършел ръце и пристъпвал от крак на крак като ученик, на когото му се пишка. Добър вечер, хер Фогел. Вече бях започнал да си мисля, че днес няма да ви видим. На обичайната ви маса? Нека да позная: Einspanner18, нали? А какво ще кажете за десерт? Казаха ми, че тортата „Сахер“ е чудесна днес, хер Фогел.
След това старият мъж казал няколко думи и Макс Клайн почувствал, че гърбът му се вледенява. Бил същият глас, който му бил наредил да свири Брамс в Аушвиц, същият глас, който спокойно карал сълагерниците на Клайн да познаят музикалния фрагмент или да понесат последствията. И ето го там убиеца — проспериращ и богат, — който си поръчвал в „Централ“ Einspanner и торта „Сахер“.
— Почувствах се така, сякаш щях да повърна всеки момент — каза Клайн. — Хвърлих парите на масата и скочих от стола. Погледнах веднъж през витрината и видях чудовището на име хер Фогел да чете вестника си. Беше, сякаш изобщо не бяхме се срещали.
Габриел устоя на импулса да попита как след толкова дълго време Клайн е бил сигурен, че мъжът от кафене „Централ“ е същият човек, който е пребивавал в Аушвиц шестдесет години по-рано. Дали Макс беше прав или не, не бе толкова важно, колкото онова, което последвало.
— Какво направихте по този въпрос, хер Клайн?
— Станах почти редовен посетител на кафене „Централ“. Скоро и мен ме поздравяваха по име. И аз си имах постоянна маса, точно до тази на достопочтения хер Фогел. Започнахме да си пожелаваме приятен следобед. Понякога, докато четяхме вестници, си бъбрехме за политика или за световните събития. Независимо от възрастта му, неговият ум бе като бръснач. Той ми каза, че бил бизнесмен, някакъв инвеститор.
— И когато научихте колкото можахте, пиейки кафе в съседство с него, отидохте при Ели Лавон?
Клайн бавно кимна.
— Той изслуша моята история и обеща да се поразрови. През това време ме помоли да сложа край на посещенията си в „Централ“. Съгласих се с неохота. Страхувах се, че той може да ми се изплъзне. Обаче направих, както поиска вашият приятел.
— И после?
— Изминаха няколко седмици. Най-накрая ми се обадиха по телефона. Беше едно от момичетата в офиса, американката, която се казваше Сара. Тя ме уведоми, че Ели Лавон има новини за мен. Помоли ме да отида при тях на следващата сутрин в десет часа. Отговорих й, че ще бъда там, и затворих телефона.
18
Шварц кафе със сметана (нем.). — Б.пр.