Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Смърт във Виена - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смърт във Виена

Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:

Греховете на миналото ще разтърсят настоящето.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 123
Перейти на страницу:

Когато кръстосаният разпит приключи, жената го изгледа скептично за момент. След това внезапно се изправи и облече дългото си сиво палто с много високи подплънки.

— Хайде да се поразходим.

Габриел погледна през зацапаните със сажди прозорци и забеляза, че навън вали суграшица. Ренате Хофман мушна някакви папки в кожена чанта и я преметна през рамо.

— Повярвайте ми — каза тя, усещайки неговите опасения, — по-добре ще е, ако ходим.

* * *

Докато крачеха по заледените тротоари на Аугартен, Ренате обясняваше на Габриел как бе станала най-важният и полезен човек за Ели Лавон във Виена. След като завършила Виенския университет първа по успех в курса си, тя започнала работа в Австрийската държавна прокуратура, където работила безукорно в продължение на седем години. После, преди пет години, напуснала, заявявайки на приятелите и колегите си, че копнее за свободата на частната практика. В действителност Ренате Хофман била решила, че не може повече да работи за правителство, което показвало по-малка загриженост за законността, отколкото за защитата на държавните интереси и на властимащите.

Именно делото „Велер“ я принудило да действа. Велер бил детектив от полицията, който имал слабост да изтръгва самопризнания от затворниците чрез мъчения и да взема правосъдието в свои ръце, когато сметнел, че един съдебен процес би бил твърде неудобен. Ренате Хофман се опитала да го подведе под отговорност, след като един нигерийски бежанец починал при неговия разпит в ареста. Нигериецът бил завързан и със запушена уста, имало и доказателства, че е бил удрян многократно, а впоследствие удушен. Началниците взели страната на Велер и делото било прекратено.

Изморена да се бори с институцията отвътре, Ренате заключила, че ще води битката по-успешно отвън. Тя открила малка адвокатска кантора, за да може да си плаща сметките, но отдавала по-голяма част от времето и енергията си на „Коалиция за по-добра Австрия“ — реформистка група, посветила се на идеята да изтръгне страната от колективната амнезия по въпроса за нацисткото минало. Едновременно с това сключила тайно споразумение с „Разследвания и справки за събития по време на войната“ на Ели Лавон. Ренате Хофман все още имала приятели в административния апарат, които били готови да й услужат. Тези приятели й осигурявали достъп до особено важни държавни документи и архиви, които били недостъпни за Лавон.

— Защо е тази секретност? — попита Габриел. — Нежеланието да говорите по телефона? Тези дълги разходки в парка, когато времето е направо ужасно?

— Защото това е Австрия, господин Аргов. Излишно е да ви обяснявам, че работата, която вършим, не е популярна сред доста кръгове от австрийското общество, така както не беше популярен и Ели. — Тя се усети, че използва минало време, и побърза да се извини. — Крайната десница в тази страна не ни харесва, а те са добре представени в полицията и службите за сигурност.

Ренате бръсна тънкия слой суграшица от парковата скамейка и двамата седнаха.

— Преди около два месеца Ели дойде при мен. Той ми разказа за Макс Клайн и за мъжа, когото е видял в кафе „Централ“ — хер Фогел. Най-малкото, което може да се каже, е, че бях скептична по този въпрос, но все пак реших да проверя нещата като услуга към Ели.

— Какво открихте?

— Името му е Лудвиг Фогел. Председател е на нещо, наречено Търговска и инвестиционна корпорация „Дунавска равнина“. Фирмата е основана в началото на шейсетте — няколко години след като Австрия излезе от следвоенната окупация. Фогел внася чужди стоки в Австрия и изпълнява функцията на представител и посредник на компании, особено немски и американски, които искат да развиват търговска дейност тук. Когато през 70-те години австрийската икономика се освободи, Фогел е бил в отлична позиция, за да се възползва напълно от ситуацията. Фирмата му е осигурила рисков капитал за стотици проекти. Сега той притежава мажоритарни дялове в редица от най-доходните австрийски корпорации.

— На колко години е той?

— Роден е в малко селце в Горна Австрия през 1925 година и е кръстен в местната католическа църква. Баща му е бил обикновен работник. Както изглежда, семейството е било доста бедно. По-малкият му брат е умрял от пневмония, когато Лудвиг е бил дванайсетгодишен. Две години по-късно е починала от скарлатина и майка му.

— Хиляда деветстотин двайсет и пета? Значи през 1942-а той е бил само на седемнайсет години — доста млад, за да бъде щурмбанфюрер от СС.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 123
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)