Смърт във Виена

— Първо трябва да получим известна информация, преди тя да бъде лекувана.

— Защо не я лекуват сега? Къде е тя?

— Не се притеснявайте, тя е в добри ръце. Ние просто искаме да получим отговор на някои въпроси.

— Какви например?

— Като начало може да ни кажете кой сте в действителност. И моля ви, не ни лъжете повече. Жена ви не разполага с много време.

— Вече ме питаха за името стотици пъти! Вие знаете името ми! Господи, окажете й помощта, от която се нуждае.

— Ще го направим, но първо ни кажете името си. Този път истинското си име. Повече никакви измислени имена, псевдоними или имена за прикритие. Нямаме време, не и ако искате жена ви да оживее.

— Името ми е Габриел, копеле!

— Това малкото ви име ли е или фамилното?

— Малкото ми име.

— А фамилното?

— Алон.

— Алон? Това е еврейско име, нали? Вие сте евреин. А също и израелец, предполагам.

— Да, израелец съм.

— Щом сте израелец, какво правите във Виена с италиански паспорт? Очевидно сте агент на израелското разузнаване. За кого работите, господин Алон? Какво правите тук?

— Обадете се на посланика. Той ще знае с кого да се свърже.

— Ще се обадим на посланика ви. И на външния ви министър. И на вашия министър-председател. Но точно сега, ако искате жена ви да получи медицинското лечение, от което толкова отчаяно се нуждае, ще ни кажете за кого работите и защо сте във Виена.

— Обадете се на посланика! Помогнете на жена ми, по дяволите!