Вечна

— Това да не е нещо като артистичен псевдоним? Нали знаете, нещо като името на първото ти куче, плюс моминското име на майка ти? Защото ако е така, значи аз съм принцеса Славин. Благодаря за аплодисментите — ухилва се той.

Хевън въздъхва дълбоко и се моли за търпение.

— Ох, не, нищо подобно. Вижте, вампирското име е сериозна работа. За разлика от повечето хора, аз нямам нужда да сменям моето, защото Хевън е органично свързано с вампирите име, сто процента натурално, без добавки и консерванти — смее се тя. — Казах ви, че съм принцесата на мрака, нали? И така, отидохме до този клуб. Намира се някъде в Ел Ей и се казва „Ноктюрно“ или нещо подобно.

— „Ноктюрно“? — възкликва Деймън, хваща здраво шишето с напитката си и се втренчва в нея.

Хевън оставя кекса на масата и пляска с ръце:

— Хей! Най-после някой от моята кръвна група.

— И имаше ли… безсмъртни? — пита той, все още загледан в бутилката.

— С тонове. Мястото гъмжи от тях. Има дори и ВИП стая. Успях да надникна в нея. После седнах на бара, където сервираха кръв.

— Не те ли поодраскаха малко? — пита Майлс, докато пръстите му танцуват по клавиатурата, защото си чати с двама наведнъж.

— Смейте се, колкото си искате, но ви казвам, че беше направо супер. Дори и когато Еванжелин ме заряза заради някакъв приятел, когото срещна там. Но се запознах с друго момиче, което беше още по-готино от нея и което, между другото, също се е преместило току-що в града ни. И сигурно ще започна да излизам с нея.

— И ще скъсаш с нас? — зяпва към нея в престорена тревога Майлс.

Хевън прави гримаса.

— Остави сега това, важното е, че моята съботна вечер е била много по-готина от вашата, е, може би не и от твоята, Деймън, защото виждам, че си навътре в тия работи, но за тези двамата съм сигурна — казва надменно тя и кима към мен и Майлс.

— Как мина мачът? — ръгам с лакът Майлс, опитвайки се да привлека вниманието му върху нас и да го отдалеча от електронния му приятел.

— Всичко, което знам, е, че отборният дух беше малко в повече. Някой победи, а друг загуби. Виж, в събота си бях предимно в моята стая и си чатих с този приятел, който, между другото, се оказа голям тлъст лъжец — поклаща разочаровано глава и ни сочи към екрана на миникомпютъра си. — Вижте това. През целия уикенд го моля за снимка, защото няма начин да се срещна с него, без да разбера предварително как изглежда, и ето какво ми изпраща. Тъп позьор!

Поглеждам набързо към снимката на дисплея, без да разбера защо Майлс се пали толкова.

— И откъде си толкова сигурен, че това не е той? — поглеждам го учудено.

— Защото на снимката съм аз — обажда се Деймън.