Вечна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 978-954-685-870-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вечна». Краткое содержание книги:
Животът й е достатъчно объркан и преди да срещне новия си съученик — Деймън Огъст. Той е потаен, изкусително красив и нечовешки талантлив. Евър е привлечена и същевременно ужасена от него, защото за пръв път среща човек, чиито мисли и аура са недостъпни за нея. А присъствието и докосването му карат целият хаос от чужди мисли в главата на Евър да стихне.
Светът на своенравния и енигматичен Деймън е изпълнен с тайни и загадки, а когато Евър решава да го последва, се оказва въвлечена в опасно приключение, което може да й струва живота, но и да разкрие невероятната истина за това каква е дарбата й и как да я използва.
Поглеждам към другата маса точно в мига, когато Деймън вади цял букет от розови пъпки от ухото, ръкава, деколтето и чантата на Стейша. Скърцам със зъби и обръщам глава, за да си спестя прегръдката, която ще последва вместо благодарност от нейна страна.
— Не съм направила нищо — казвам и се чувствам не по-малко объркана и засегната от Майлс и Хевън от непостоянството на Деймън.
Чувам мислите на Майлс, който претегля думите ми и се опитва да реши дали да ми вярва или не. В крайна сметка въздъхва и пита:
— И ти ли се чувстваш така отхвърлена, нещастна и обидена като мен?
Поглеждам го и едва сдържам желанието си да му се доверя, да излея всичко, целия казан от чувства, който ври в душата ми. Как може до вчера да съм убедена, че между нас се случва нещо голямо, а днес да бъда сюрпризирана от всичко това? Но само клатя глава, събирам нещата си и тръгвам към класа си много преди да бие звънецът.
В часа по френски се замислям как да направя така, че да пропусна следващия час по изобразително изкуство. Сериозно. Защото дори и сега, докато правя обичайните упражнения, мърдам устни, спрягам глаголи и чета новите думи, болката в сърцето ми не утихва. Какво да измисля? Свиване на стомаха, гадене, треска, грип — каквото и да е, само да мине пред госпожа Мачадо.
И не става дума само за Деймън. Истината е, че изобщо не знам защо написах този предмет на първо място в списъка със свободно избираемите. Ясно е, че нямам и капчица талант. Проектът ми е просто ужасен и не е като да кажеш, че от малка искам да стана художник. И да, ако прибавим и Деймън към всичко това, изобразителното не само че ще ми прецака дипломата, но и два учебни часа всяка седмица ще се чувствам зле.
Накрая все пак решавам да отида. Защото мисля, че така е редно. И започвам толкова усърдно да подреждам нещата си, да си закопчавам престилката и да редя четките, че в първия момент не забелязвам, че го няма. И понеже минутите минават, а него все още го няма, грабвам боите и насочвам вниманието си към платното.
И веднага забелязвам онзи глупав сгънат на три лист, закачен на ръба на статива.
Втренчвам се в него с такава сила, че всичко останало потъмнява и се размазва. В класната стая остава един–единствен предмет. Имам усещането, че сега целият ми свят се съдържа в този оставен върху тънката дървена рамка лист, върху който пише името Стейша. И въпреки че нямам представа как е попаднал тук и повторният оглед на стаята потвърждава, че Деймън не е тук, аз не искам да го виждам, не искам изобщо да е близо до мен. Отказвам да участвам в мръсните му игрички.
Грабвам четката и го первам с всички сили. Той литва във въздуха и поема надолу в бавен танц. Докато го гледам, съзнавам, че постъпвам детински, направо смешно, особено когато госпожа Мачадо се приближава и го вдига от пода.
— Май че изпусна нещо — казва тя с мелодичния си глас и ми се усмихва лъчезарно, понеже не знае, че съм го направила нарочно.
— Не е за мен — отвръщам и започвам да пренареждам нещата си, надявайки се тя лично да го предаде на Стейша или, още по-добре, да го хвърли в кошчето.
— Значи в класа има друга Евър, която не познавам? — пита мило тя.
Какво?
Вземам бележката, която тя люлее с два пръста пред очите ми, и виждам името Евър, изписано с красивия му почерк, който не бих могла да сбъркам никога. Нямам представа как би могло да стане това и не виждам смислено обяснение. Защото знам какво видях.
Пръстите ми треперят, докато разгъвам трите подгънати краища, изглаждам гънките и ахвам. Пред себе си виждам малка, но красива рисунка — малка и подробна рисунка на прекрасно червено лале.
Единайсета глава
Хелоуин е само след няколко дни, а аз все още не съм довършила костюма си. Хевън ще се гримира като вампир (Бррр!). Майлс ще бъде пират, и то едва след като го разубедих да се явява като Мадона от силиконовия й период, а за себе си няма да издавам каква ще бъда. Обаче страхотната ми идея се оказа прекалено амбициозна и аз вече губя вяра, че ще успея.