Последната кашмирска роза

— Доста мъже го правят — рече той, — но кажи ми, Наурунг, стига да смяташ, че би могъл да ми го кажеш, това отслабва ли позицията му? Сигурно се намират хора, дето знаят някои неща, за които той предпочита светът като цяло да не узнава.

— Ако съществуват такива неща, на мен не са ми известни, сахиб, но се говори, че са го виждали в компанията на много малки момичета… Тук е Индия и това може да се уреди дори в Паникхат. Срещу възнаграждение. Или бартер.

— Бартер?

— Не ми се ще повече да говоря, сахиб. Всичко това, в най-добрия случай, са спекулации.

На Джо му хрумна, че един старши инспектор, който от време на време си урежда да го снабдяват с малолетни момичета, е уязвим човек. Колега, на когото да не разчиташ напълно. Джо бе изправен пред етичен проблем. Дали да разисква тези неща с подчинения офицер на Бълстроуд? Засега реши да подмине въпроса и двамата продължиха нататък.

Няколко ярда преди офицерската столова Наурунг спря.

— Ще ви чакам тук и след това ще продължим работата си. Но сахиб не бива да губи време. Той може да продължи да работи дори и докато обядва.

— Да работи?

— Там можете да срещнете един-двама съкрушени съпрузи. В присъствието на офицери те споделят неща, които не биха разкрили пред индийски сержант, сахиб.

Джо се спря за малко пред столовата и я погледна, не бе особено очарован. Офицерската столова имаше мрачен и официален вид, стените боядисани в сивия цвят на обществените сгради, а покривът от вълнообразна ламарина в червения цвят на обществените сгради. Сандъчетата с цветя по первазите на прозорците бяха добросъвестно подържани, но, общо взето, създаваха впечатление за нещо скучно и стандартно. Това отвън. Вътре посетителят се връщаше в деветдесетте години на деветнадесети век, че и по-назад. Тук цареше невероятният разкош, който махагонът, турските килими и полковото сребро можеха да създадат. Войнство мустакати офицери гледаше от наредените по стените сковани викториански групови портрети. Всред укорителните им изражения бяха разпръснати не по-малко укорителни и не по-малко мустакати образи на тигри, леопарди и диви свине. Мъж със свирепи мустаци и надменна осанка гледаше втренчено от мрачен портрет. Вероятно самият Бейтмън, основоположникът предводител на бенгалските сиви конни части. Ярко платно с маслени бои, заемащо цяла стена, изобразяваше бойците от Кавалерията на Бейтмън с тънък плат, прикрепен към военните им шапки за защита срещу слънцето, в първия щурм в подкрепа на Лакхнау10. Предани кавалеристи с тюрбани водеха батальон от шотландци с полички. Картината поддържаше жив спомена от този славен епизод, тъй като от метежа до кръвопролитието във Фландрия полкът почти не бе водил сражения.

Джо не беше уверен, че бенгалските сиви ще го приемат радушно. Един лондонски полицай, назначен от губернатора на провинцията да разследва и евентуално да разбули скандал в затворения кръг на модерен полк, вероятно щеше да бъде посрещнат хладно. Британска Индия бе предубедена по отношение на кастата. Съществуваше строга йерархия по старшинство. Индийската държавна служба заемаше челна позиция, под нея стоеше британската армия, следвана от индийската армия, кавалерийските полкове имаха предимство пред пехотните полкове, а всички, както Джо допусна, превъзхождаха гостуващите полицаи. Поканата да обядва в офицерския стол, където имаше ограничен достъп само за кавалеристи, съдържаше дори снизхождение, за което той бе сигурен, че трябва да бъде благодарен.