Диви кинозвезди
- Автор: Даррелл Джеральд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Ганев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диви кинозвезди». Краткое содержание книги:
На следващата сутрин Джонатан, натъпкал цяла кифличка в уста, тържествуващо изфъфли:
— Уредих работата с биковете!
— Чудесно — отвърнах разсеяно. — Какви бикове?
— Ами ти каза, че без бикове не можеш да представиш истинската Камарг, и аз ги осигурих.
— Но сега не се уреждат борби с бикове — подчертах аз.
— Не става дума за борби! — възрази Джонатан. Имам предвид ние да ги придвижваме в стадо.
— Това „ние“, дето го използваш в монархически стил, да не би да включва Лий и мен? — попитах плахо.
— Разбира се! — потвърди той със закачлива нотка в гласа, сякаш обещаваше забавно приключение на някое детенце. — Отивате в мочурищата, подбирате голямо стадо бикове и ги подкарвате пред камерата.
— Ама какво значи подкарване пред камерата? Това не са дойни крави, а бикове!
— И за вас съм помислил, ще бъдете на коне рече той.
— Ах, колко интересно! — възкликна одобрително Лий.
— Никак няма да е интересно — възразих аз. — Нали знаеш, че от тридесет години не съм се качвал на кон! Как ще препускам в галоп да завръщам диви бикове в стадото?
— Не бой се! — успокояваше ме Джонатан. — Лесно е като…
— Недей, моля ти се! — прекъснах го аз. — Много добре помня, че ме подлъга със същата метафора да се спускам по урвата в Ънст — било от лесно по-лесно, като търкаляне на бъчва по нанадолнище.
— Могат да ни намерят съвсем стари коне — утешаваше ме Лий.
— В състояние съм да възседна само кон, който едва би могъл да се дотътри до кланицата.
— Няма проблеми! — отсече Джонатан. — Обещаха да ми подберат много кротки коне.
— Ако Пола не беше болна, нямаше да тормозиш талантите — възмутих се аз. — Тя знае как да се отнася към кинозвездите.
Бяха ни избрали едри послушни коне, които изпълняваха всяка наша команда, а седлата — по американски модел — бяха удобни и подплатени като кресла. От тях трудно можеше да се падне. Камерите бяха закарани и монтирани на брега на едно от мочурищата под няколко тамарикса, а ние, придружавани от десетина пастири с цигански физиономии, тръгнахме да търсим биковете.
Ако яздите кон редовно, за да поддържате форма, няма по-удобен транспорт за работата ви като естественик. Можете да се движите бързо или бавно, по желание. Можете да спирате, да наблюдавате, без да слизате от коня, и да отивате до места, където не би проникнал никакъв друг вид транспорт. А дивата природа приема като по-малко зло конника, отколкото пешеходеца.
Движехме се край потъналите в розово и зелено тамарикси. Конете газеха десетсантиметрова бистра вода, в която растяха водорасли и тучна трева, слънцето напичаше гърбовете ни, а небето синееше с цвят на огнивче. Тук-там перуники, избуяли на гнезда, блестяха като старо злато. Постепенно мочурището ставаше по-дълбоко и от копитата на конете се издигаха фонтани от капчици, които попадаха в невидимите пръсти на слънцето и за миг се превръщаха в миниатюрни планети, украсени с цветовете на дъгата, политнали без орбита в пространството. Лъскави жаби отскачаха под водата надалеч от „гигантските“ копита, а около нас хвърчаха едри сини и червени водни кончета. Ята от по-деликатни техни събратя — в електрик и сиво-синьо — се издигаха над перуниките, край които минавахме. Едро пурпурночервено водно конче бръмчеше нанякъде с блещукащи на слънцето крилца, стиснало в челюстите си друго, по-малко и светлосиньо. Опалесцентни пчелояди и черни ластовички връхлитаха върху множеството насекоми, а в далечината между тамариксите се виждаха водни бикове, бели и нощни чапли, излезли на лов за жаби.
Изведнъж се натъкнахме на биковете — около стотина животни, като черен, страховит риф на зеления фон на мочурището, пасяха под дърветата. Пастирите дадоха знак да се дръпнем настрани, разпръснаха се във верига, заобиколиха с подвиквания и подсвирквания подозрително сумтящите рогати същества и ги подкараха покрай нас, за да можем и ние да тръгнем подир стадото. Отначало биковете вървяха бавно, но постепенно, подканяни от пастирите, побягнаха в тръс. После цялата черна маса с проблясващи рога премина в галоп и вдигна след себе си облаци от водни капчици и пяна. Ние препускахме отзад.