Под повърхността на звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Под повърхността на звяра». Краткое содержание книги:
Рони Андрюс е влюбена в Тайбър от единадесетгодишна. Когато той я изоставя, на нея не й остава нищо друго, освен да продължи живота си сама. Но след една съдбоносна целувка, Рони вече не може да живее далеч от него.
Какво би направил един мъж, ако пусне телевизора и види, че единствената жена, когато някога е означавала нещо за него, е преследвана от гладни за сензации репортери заради него?
Тайбър Уилямс е един от петимата, наричащи себе си Породи. Винаги е знаел, че Вероника е специална. Дълги години се е борил с животното в себе си и чувствата си към нея, за да може тя да има живота, който заслужава. Но белегът на шията й променя всичко. Тя му принадлежи по законите на природата и никой, нито продажният й баща, нито Съвета по генетика, не могат да попречат на съдбата…
— Моя — изръмжа той. Звукът отекна в тялото й, в душата й. Рони усети как дъхът й секна, а очите й се разшириха при чисто животинския звук.
Преди да успее да реагира, мъжът улови ръцете й в своите и ги притисна назад към дървото, игнорирайки неистовата й съпротива и сподавените й проклятия.
Наведе се по-близо, а изражението му бе сковано, първично. Погледът му плени нейния, в мига, в който мощното му тяло я прикова към дървото.
Рони се бореше да диша, да поеме скъпоценния въздух в дробовете си, за да прочисти омайващата възбуда, която се разпростираше в цялото й същество.
Младата жена можеше да го подуши — дивата му жажда, силната мъжка гореща страст. Ароматът му завладя сетивата й и я потопи в мрачното осъзнаване, че е дошъл при нея само защото животинските му инстинкти настояват за това, а не защото човекът вътре в него я желае.
— Пусни ме! — изкрещя Рони като опита да го изрита и да се измъкне от хватката, която беше жестока и все пак нежна. Младата жена трепереше от собственото си силно желание, от бурните емоции, както и от това да го нарани толкова, колкото я болеше нея в този момент.
Тайбър се наведе по-близо, твърдите му гърди се притиснаха към нейните, усещайки зърната й дори през сутиена и разкъсаната риза. Главата й бе облегната на дървото, а устните й бяха разтворени, докато се бореше да диша, да отхвърли призива на горещото като мълния желание, което разкъсваше тялото й, макар да бе примесено с ярост.
И тогава мъжът изръмжа. Ъгълчето на устната му се повдигна, разкривайки дългите, заплашителни кучешки зъби. Звукът — едно тътнещо предупреждение за опасност и вълнение — дойде секунди преди главата му да се сведе и горещите му, изискващи устни да покрият нейните.
Рони щеше да падне, ако той не я държеше. Силните му ръце се обвиха около нея, придърпвайки я по-близо, докато главата му се наклони настрани, намествайки устните му срещу нейните, а езикът му се насочи насилствено към устата й.
Упоително и вълнуващо, докосването взриви в нея поредица от противоречиви усещания, които като приливна вълна заляха тялото й и я потопиха дълбоко в мощен екстаз от емоции.
Пръстите на Вероника се извиха, а ръцете й се стегнаха срещу хватката му. Ноктите й се впиха в дланите й, когато изскимтя срещу настойчивия тласък на езика му. Господи, вкусът му! Тъмен мед, сладък и примамлив, я привличаше с обещание за страст, дори когато я погребваше в желание, което заплашваше да я унищожи.
Езикът й погали неговия. Усещайки малките, подути жлези отдолу, Рони простена от удоволствие от вкуса на това, което се освободи от ласките й по тях. Нуждаеше се от още! Трябваше да се изпълни с това, да открие цялото опияняващо обещание на интригуващия вкус.
Тогава езикът на Тайбър се притисна в нейния още по-настойчиво. Във въздуха се разнесе едно продължително ръмжене, напълно котешко, мъжествено изискване, което прониза утробата й.
Рони позволи на собствения си език да го погали, да го вкуси, и въпреки това той искаше още. Когато устните й се затвориха около него, а устата й всмука от сладкия еликсир, стенанието на Тайбър я разтърси. Това искаше от нея! Устните му се притиснаха към нейните, а езикът му се тласна в стегнатата прегръдка на устата й. Сетивата й се замаяха от вкуса, който се освободи.
Рони се изправи на пръсти, за да го достигне. Тогава мъжът пусна ръцете й, вече не й бяха останали сили, за да му се съпротивлява. Тя улови бицепсите му, ноктите й се забиха в плата на тениската му, усещайки мускулите отдолу, стегнати и силни, когато той я повдигна, за да я приближи до себе си. Тайбър я притисна към дървото, бедрото му се намести между нейните, потрепващо срещу женската й същност. Главата й се отметна назад от удоволствие. Дълбоко в утробата й се надигна прелестна топлина. Тя се притисна по-силно към бедрото му, стенейки от натиска срещу набъбналия си клитор. Нуждаеше се от още, много повече от това, което той й даваше в момента. Двигателят на хеликоптера беше далечен звук, вятърът, причинен от перките, връхлитащ върху тях, беше само още една ласка за чувствителното й тяло.
— По дяволите, Тайбър, сега! — гласът на Джон я смути, но Рони се опита да го пренебрегне. Не сега — нищо не можеше да ги раздели сега! Не и докато тя не се изпълнеше с вкуса му, не и докато не поемеше достатъчно, за да облекчи болезнената жажда, която забиваше ноктите си в дълбините вагината й.
— Не — прошепна младата жена, щом главата на Тайбър се надигна. Когато погледна към нея, очите му бяха присвити и блестяха от топлината на възбудата, долови и искра на ярост.