Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Рена се изправи и се олюля за миг, преди да си върне равновесието. Закрачи към един оформящ се дървесен демон, увесила от показалеца си олекналата стомна.
Тя прикова силуета на чудовището със стръвен поглед, спомняйки си нощта в пристройката на чифлика, как пищеше, докато демоните блъскаха по вратата. Присети се за празните здания зад себе си, за отровения кладенец.
Отпи за последно и сложи запушалката. Със свободната си ръка бръкна в кесията на кръста си.
Накрая демонът се материализира напълно и отвори уста, за да изреве насреща ѝ. Отвърстието бе достатъчно голямо, за да погълне главата ѝ, ред подир ред зъби като шишове.
Преди звярът да издаде и звук обаче, Рена махна с ръка към него и подхвърли в пастта му жълъд. Огнената защита, която бе изрисувала върху жълъда, се задейства, щом докосна плътта на демона, и ядката се пръсна с пукот.
В този миг Рена изплю алкохола в лицето на демона.
Пристъпи встрани, а главата на чудовището се взриви. Трупът се сгромоляса и се замята, а подобната му на дървесна кора броня се подпали.
Зад нея Арлен се засмя — Рена се обърна и го видя да ѝ ръкопляска.
— Добра работа, но ще те надмина.
Рена се подсмихна и скръсти ръце, като пристъпи до един защитен стълб.
— Да те видя, Арлен Бейлс.
Арлен се поклони. До него се материализира един полски демон, по-голям от нощен вълк. Демонът изръмжа и разри пръстта, готов да скочи.
Арлен скръсти ръце като Рена и не помръдна. Беше свалил качулката си — вече почти никога не я държеше вдигната, — но още носеше дневното си наметало, така че не се виждаха могъщите защити, татуирани по цялото му тяло. Полските демони бяха бързи като вятъра и без закрилата на защитите си Арлен нямаше да може да реагира, преди звярът да го повали и разкъса. Ръката на Рена се смъкна неволно към ножа и здраво го стисна.
Ала демонът премина през Арлен, сякаш бе направен от дим. Тялото му се разтвори като облак, когато създанието премина през него, и след секунда си върна плътността.
Арлен се поклони набързо, докато демонът се приземяваше.
— Сега нищо не може да ме докосне нощем, Рен. Не и ако съм готов за него.
Миг, след като докосна земята, демонът се извъртя и отново скочи. Рена очакваше отново да премине през Арлен, но вместо това той отстъпи плавно, тъй бързо, че не го ловеше погледът, обхвана с ръка врата на ядрона и рязко секна устрема му. Прескочи от другата страна на дългото тяло, за да избегне развилнелите се лапи, и с голия си пръст начерта огнен символ на гърдите на чудовището.
Символът лумна, когато Арлен го довърши, и той се отдръпна, докато пламъците разяждаха демона. Рена зяпна, ала Арлен не беше приключил с урока. Доближи втори полски демон и го провокира. Демонът не му остана длъжен, изръмжа и се хвърли с ноктите напред.
— Разбира се, ако не съм подготвен… — Арлен отхвръкна назад, вкопчен в демона, и изпъшка, когато ноктите се забиха в корема му.
Струя кръв рукна в ярка дъга и Рена сподави дъх. Извади ножа си и се стрелна напред, за да откопчи демона от Арлен.
Той обаче се изправи и вдигна ръка, за да я спре. Демонът се хвърли отново, но този път премина през опризрачения Арлен.
Когато се материализира, от раните му нямаше и следа. Дори наметалото му беше цяло.
— Когато успея да се окопитя, мога да се излекувам от всичко, което не би ме убило на място.
Демонът опита трети път, но Арлен начерта набързо защита във въздуха и звярът отхвръкна като дете, ритнато от кон. Новопридобитата мощ на Арлен изглеждаше безбрежна.
Но докато демонът се въргаляше на няколко метра встрани, поклонът на Арлен се превърна в спазъм. За защитените очи на Рена едва допреди миг цялото му тяло светеше от магическа сила. Сега защитите му забележимо помръкваха.
Арлен улови погледа ѝ и кимна.
— Начертая ли защита върху демон, самото му тяло я захранва. Начертая ли я във въздуха, захранва я моето.
Демонът не се отказваше — ала сега Арлен го сграбчи за гърлото и го прикова към земята с прийом от шарусахк. Защитите по ръцете му запулсираха и се разгоряха отново, както и тези по цялото му тяло, докато магическата жар на демона слабееше. Арлен напрегна мускули и му откъсна главата отведнъж.