Онова, което не ме убива

През най-лошите периоди повръщала кръв, та никой не се учудил особено, когато починала едва на 46 години от вътрешни кръвоизливи, нито когато по-голямата сестра на Ед се пристрастила към крека, а още по-малко пък когато бащата и децата най-накрая забалансирали на ръба на пълната нищета.

Годините на израстване на Ед предвещаваха живот, пълен с неприятности. В юношеската си възраст той вече се числеше към банда на име „Чуканите“, същински ужас за Дорчестър, която се занимаваше с нападения и обири на магазини за хранителни стоки и често влизаше в кървави сблъсъци с други подобни банди. Най-близкият приятел на Ед, момче на име Даниел Готфрид, бе убит по най-жесток начин — бяха го провесили на кука за месо и заклали с мачете. Като юноша Ед стоеше на ръба на бездната и безнадеждно се взираше надолу.

Външният вид на Ед отрано излъчваше нещо безкомпромисно и брутално, което не се смекчаваше от факта, че той никога не се усмихваше и че му липсваха два зъба на горната челюст. Беше силен, висок и безстрашен, а лицето му по правило носеше следи от побоища, независимо дали от крошетата на баща му, или като последица от сбивания с други банди. Повечето преподаватели в училището се бояха до смърт от Ед. Всички бяха убедени, че момчето ще свърши в затвора или с дупка от куршум в главата. Ала имаше и възрастни, които започнаха да се занимават активно с него, навярно защото бяха открили, че пламналите му сини очи излъчваха не само агресия и насилие.

У Ед имаше необуздано влечение към знанието, енергия, която го караше да поглъща книгите със същата жар, с която бе способен да потроши интериора на общински автобус, и той често се въздържаше да се прибира у дома през деня. С удоволствие се заседаваше в т. нар. технологична стая в училище, където имаше два персонални компютъра, на които прекарваше часове наред. Един учител по физика с шведското по звучене име Ларсен забеляза интереса му към механиката и след намесата и на социалните служби му бе отпусната стипендия, като така получи възможността да се премести в училище с по-мотивирани ученици.

Ед се оказа блестящ ученик и започна да получава още стипендии и отличия, а накрая, което си беше немалко чудо, като се има предвид откъде бе тръгнал, се записа да следва електроинженерство и компютърни науки в Масачузетския технологичен институт. Написа докторска дисертация по някои специфични въпроси, засягащи новите асиметрични криптосистеми, като алгоритъма за криптиране RSA, известно време заемаше високи постове в „Майкрософт“ и „Сиско“, преди най-сетне да го вербуват от Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериленд.