Онова, което не ме убива

Хана Балдер би трябвало да излезе да напазарува. В хладилника нямаше бира, нито нещо сносно за ядене. А Ласе можеше да се прибере всеки момент и едва ли щеше да се зарадва, ако не получеше поне една „Пилзнер“. Само дето времето навън изглеждаше съвършено отчайващо и тя заотлага излизането, седна в кухнята и запали цигара, макар че това нямаше да се отрази добре на кожата ѝ, а и на всичко останало. Заигра се с телефона си.

На два или три пъти прехвърли списъка си с контакти с надеждата да изскочи някое ново име. Естествено, нищо не изскочи. Същите стари лица, на които им бе втръснало от нея, и като нямаше на кого, реши да се обади на Мия. Мия беше нейният агент. Навремето бяха най-добри приятелки и мечтаеха заедно да завладеят света. Сега Хана бе преди всичко угризението на Мия и напоследък бе изслушала кой знае колко извинения и нищо незначещи думи. „Не е лесно да остаряваш като актриса, бла бла.“ Защо не вземе да си го каже направо: „Ти си свършена, Хана. Публиката вече не те обича“.

Мия, разбира се, не вдигна, и май добре направи — разговорът нямаше да е приятен за никоя от двете. Хана надзърна в стаята на Аугуст само за да почувства онази пронизваща липса, която я караше да си мисли, че е загубила последната си значима задача в живота, своето майчинство, и, парадоксално, това ѝ вдъхна мъничко нови сили. По някакъв перверзен начин самосъжалението я утешаваше. Тъкмо се чудеше дали все пак да не излезе за малко „Пилзнер“, когато телефонът звънна.

Беше Франс. Хана направи гримаса. Цял ден се бе канила — но не бе посмяла да го направи — да му се обади с известието, че си иска Аугуст обратно не само защото момчето ѝ липсваше и съвсем не защото си въобразяваше, че то ще се чувства по-добре тук, при тях, а за да избегне поредната катастрофа.

Ласе искаше да прибере детето у дома, за да си получава отново вноските, и бог знае какво ще се случи, мислеше си тя, ако Ласе отиде в Салтшобаден и започне да настоява на правото си. Може би ще измъкне Аугуст насила и ще го изплаши до смърт, или ще пребие Франс. Трябваше да накара Франс да разбере това. Когато обаче вдигна и понечи да изложи проблема си, разбра, че с него изобщо не е възможно да се разговаря. Той заизлива някаква чудновата история, която била „просто фантастична и съвършено уникална“ и какво ли още не.