Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
- Не. - С’Екс се върна на дивана. - Те го убиха.
- Какво?
- Така повелиха звездите. - Той махна с чашата над главата си. - Така че убиха детето. Моята... дъщеря.
Ай Ем примига. Пресуши още едно питие. А после си помисли, Исусе, ако кралицата беше готова да причини нещо такова на едно невинно създание, излязло от собствената й утроба, значи, беше способна на всичко.
- И така - продължи С’Екс с равен тон, - брат ти отново е от първостепенна важност за Нейно Величество. Предстои задължителен период на траур и аз ще отида да се включа в него, ала след Церемонията по обграждането и съпътстващите я ритуали ще бъда изпратен да доведа Помазания.
Церемонията по обграждането бе официалното погребение на свещените мъртъвци, почит, запазена единствено за членовете на кралското семейство. Траурът щеше да продължи няколко дни и нощи, след което... присъдата им повече нямаше да може да бъде отлагана.
- Мамка му - промърмори Ай Ем.
- На драго сърце бих съобщил новината на брат ти, но...
- Не, аз ще го направя.
- Така си и мислех.
Ай Ем се отпусна в стола до екзекутора и го погледна изпитателно. С’Екс произхождаше не просто от нисшите класи, а от семейство на слуги, ала благодарение на силата и ума си бе успял да се издигне и да съблазни кралицата. Безпрецедентно изкачване в класите на племето.
- Съжалявам - прошепна Ай Ем.
- За какво?
- За загубата ти.
- Така повелиха звездите.
Палачът сви нехайно рамене, ала начинът, по който гласът му едва не се прекърши, говореше друго.
Преди Ай Ем да успее да каже още нещо, С’Екс се приведе към него.
- Нека сме наясно, няма да се поколебая да направя всичко, което се налага, за да върна брат ти у дома и да предоставя тялото му за изпълнението на целта, за която се е родил.
- Това вече го каза. - Ай Ем също се приведе напред и прикова очи в неговите. - И нека си говорим откровено: ти всъщност не вярваш в тези астрологически измишльотини, нали?
- Традицията ни е такава.
- И това означава, че е правилно?
- Ти си еретик' Също като брат си.
- Нека те попитам нещо. Чу ли писъците на бебето? Когато убиха детето»ти, ти...
Нападението йе беше неочаквано. Палачът му се нахвърли с такава сила, че диванът отхвръкна назад и двамата се озоваха на пода, С’Екс беше отгоре му, тресящ се от ярост.
- Би трябвало да те убия - изръмжа той.
- Можеш да ми се ядосваш колкото си искаш - отвърна Ай Ем, - но поне със себе си бъди откровен. Вече не се гордееш чак толкова с дълга си. Нали?
С’Екс се оттласна от него и се приземи по задник. Зарови лице в шепите си, дишайки тежко, сякаш се мъчеше да се успокои... безуспешно.
- Повече няма да ви помагам - дрезгаво каза той. - Дългът трябва да бъде изпълнен.
Ай Ем се надигна, мислейки си, че съзвездията, под които беше роден брат му, бяха като заболяване, нещо, което не си искал, нещо, загнездило се в живота ти, бомба с часовников механизъм, която всеки момент може да избухне.
Детонацията на Трез бе отлагана дълго, ала това нямаше да продължи още много.
За кой ли път на Ай Ем му се прииска да се беше родил преди Трез. Би предпочел той да бъде прокълнатият, товарът да се беше паднал на неговите плещи. Не че искаше да прекара живота си като пленник, без да прави нищо друго, освен да се опитва да оплоди наследницата на трона, ала той беше различен от Трез.
Или пък лъжеше сам себе си.
В едно обаче беше сигурен. Би направил всичко, за да спаси брат си. И бе готов да прояви невероятна изобретателност.
* * *
Докато Трез се върне, за да провери какво става в стаята за секс, Рейдж вече се беше съвзел от комата, транса, дрямката или каквото там беше. И въпреки че словесната диария на Ви му беше дошла в повечко, като собственик на клуба и онзи, който пръв беше налетял на бой, Трез искаше да се увери, че братът е добре.
- Как сме? - попита той, когато се появи на прага.
Докато Холивуд се изправяше бавно, беше очевидно, че се опитва да се върне в реалността, завръщайки се от място, което бе много далеч от клуба.
- Здрасти, Спяща красавице - измърмори Ви и извади запалка и една от ръчно свитите си цигари. - С нас ли си отново?
- Не може да пушиш тук - обади се Трез.
Веждите на Вишъс подскочиха.
- И какво ще направиш? Ще ме изхвърлиш ли?
- Не искам да ме затворят още през първата ми нощ.
- Имаш си по-големи проблеми от Департамента на здравето.
„Майната ти, Ви“, помисли си Трез.
- Имаш ли нужда от нещо? - попита той Рейдж. - Намират ми се цял куп неща без алкохол в тях.
- Не, добре съм. - Братът разтърка лице и го погледна. -Значи, си се обвързал с Избраницата, а...
- Имам дори храна, ако искаш...