Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Веднъж като излезе, продължиха с пълни сили. В една къща се натъкнаха на собственика и го пребиха. Той им се разкрещя и те го наритаха, докато си затвори устата. Известно време Джери бе измъчван от угризения, но му мина. Закоравяваше.
Докато се бръснеше една сутрин, видя отражението си в огледалото и се вгледа. Замисли се и осъзна, че е прекрачил важна граница. Вече можеше и да убие някого, без да му мигне окото. Стига да се наложеше. Това определено беше крачка напред.
Баща му и майка му си гледаха работата и не им пукаше за него. Вече не го искаха в дома си, само че него го устройваше да си има стая — бърлога, в която да се промъква от време на време. Дори не чуваше какво му говорят.
Джери беше двайсетгодишен, когато Елвис тръгна да кръстосва Нортелйе, къркан като талпа. Загуби контрол над колата на хълма към пристанището, цопна във водата и се удави. След това нищо вече не беше същото.
Рой и Джери загубиха ентусиазъм. По задължение ограбиха една-две къщи, обсъждаха евентуален взлом в пощенски офис, но нищо не излезе. Вече не беше готино. Отчуждиха се и тъй като Джери започна да прекарва повече време вкъщи, вече нямаше как да не чува гласовете на Ленарт и Лайла. Те му уредиха жилище чрез социалните и той се изнесе.
Продаде останалите крадени стоки, за да си купи мотор. Намираше си по някоя безсмислена работа, на която рядко се задържаше повече от няколко седмици. Натрупа впечатляваща колекция видеокасети с филми на ужасите.
Това беше положението и може би нямаше как да бъде по-различно.
През пролетта след появата на момиченцето се случи нещо крайно необичайно. Лайла получи покана за участие. Някаква група на име ДДТ покани Лайла за гост-певица на песен, предназначена за дискотеката. Отначало Лайла помисли, че е шега, а и донякъде имаше право. Идеята беше да направят шведски вариант на суперхита на Кей Ел Еф „Justified and Ancient“. Лайла щеше да е шведският еквивалент на Тами Уинет и щеше да изпее няколко куплета на фона на денс ритми.
По-късно Лайла щеше да научи, че и Лил-Бабс, и Сив Малмквист бяха отказали. Вероятно бяха обсъждали и други естрадни легенди, докато накрая се бяха спрели на далеч не толкова легендарната Лайла.
Тя нямаше репутация за губене, нито имидж за пазене, така че прие. Беше съгласна на всичко само и само да излезе от вкъщи.
Настроението се беше вкиснало още повече след случката с Джери. Ленарт почти не ѝ говореше, но пък не я и удряше. Не знаеше какво точно има предвид Джери със заплахата, че „може да забрави за хлапето“, ако не му се подчинява, но не искаше да рискува. Джери си получи компютъра, а Лайла — малко спокойствие.
Но сякаш някакво влажно мухлясало одеяло се беше спуснало над всичко. Въздухът в стаите като че бе спарен и застоял. Лайла си представяше как ако някой случаен посетител влезе, трябва само да подуши и ще си каже: „Тук нещо не е наред. Има нещо гнило.“
Само че никой не идваше, никой освен Джери, който се отбиваше от време на време да „провери как е положението“. Понякога искаше да подържи момиченцето, да го дундурка на коляно и да повтаря „бип, бип“. В тези случаи Ленарт стоеше със свити юмруци и търпеше, чакаше Джери да приключи, за да върне момиченцето в мазето.
Може би Лайла чувстваше затворничеството на детето като свое собствено и понякога се налагаше да излезе в градината, за да успее да си поеме дъх. Затова прие с отворени обятия шанса да пътува до Стокхолм и отново да се прави на певица, било то и за малко.
Песента се наричаше „Търпение: 0“ и Лайла получи обяснение, че текстът умишлено пародира глупостите на Кей Ел Еф. Тя изобщо не го схващаше. „Вървим във водата под земята, подпалваме там всяка кула. Имаме търпение нула“ и тъй нататък.
Гласът ѝ издържа, продуцентът остана доволен и Лайла хвана автобуса за вкъщи, за Нортелйе, без да знае какво всъщност е направила. Но беше забавно. Нова обстановка, в която всички се бяха държали мило с нея — и това ѝ стигаше.
През април излезе първият зъб на момиченцето. Иначе развитието му като че ли беше спряло. Не се опитваше да пълзи или да ходи. Не се вълнуваше от сляпа баба или криеница. Не подражаваше на никакви действия или движения, издаваше единствено звуци и тонове, мелодии.
Понякога нощем Ленарт го извеждаше в градината. В отделни случаи позволяваше и на Лайла. Тогава тя се мъчеше шепнешком да заговори момиченцето. Не получаваше и звук в отговор.
В началото на май пуснаха „Търпение: 0“ на ДДТ featuring Лайла и не последва нищо. Поне отначало. После все пак последва нещо и после още. През юни влезе в класациите и се изкачи до седмо място. Започнаха да звънят на Лайла за интервюта. От звукозаписното студио ѝ дадоха подробни инструкции какво да казва за текста. Тя ги повтори.