Малка звезда

Джери изпита такава болка, че от очите му рукнаха сълзи. Каквото и да е било намерението му, от шока в крайна сметка изпусна детето. То увисна на устната му за секунда, достатъчно устната да се пооткъсне от венеца и устата му да се напълни с кръв.

Детето падна на циментовия под с памперса надолу и остана да лежи, загледано в Джери, който притискаше устата си с ръце и крещеше. На нощната масичка стоеше чашка във формата на слон — ушите представляваха дръжка. Джери вдигна капака и се изплю. Слюнка и кръв се смесиха с млякото. Той плю известно време, докато най-лошото мина. След това откъсна парче домакинска хартия, направи я на топка и я пъхна под устната си.

Детето все така лежеше по гръб и го наблюдаваше. Джери клекна до него.

— Окей — промърмори. — Окей. Сега вече се разбираме.

Той вдигна момиченцето, като гледаше да държи лицето си далеч от ръцете му, и го върна внимателно в кошарата. То беше съвсем спокойно, единствената промяна у него бе, че сега по пръстите на лявата му ръка имаше малко кръв.

Джери седна на походното легло и облегна лакти на коленете си. Загледа изпитателно малката. Макар устната да го болеше, не можеше да се въздържи да не се усмихне широко. Направо сияеше. Изведнъж сграбчи решетките и така разтресе леглото, че тя се търкулна напред-назад.

— Да му се не види, сестричке! — извика той. — Сестричке! Ей!

Детето не реагира по никакъв начин, но това си беше самата истина: имаше си нещо като сестра. Започваше да я харесва. Съвсем ѝ хлопаше дъската. Никой нямаше да може да се бъзика с нея. Тя беше неуязвима. Сестра му.

На Джери му се празнуваше, затова затрополи нагоре по стълбите към къщата и след малко се върна в мазето с бутилка уиски и чаша, пак седна на ръба на леглото, сипа си половин чаша и я чукна о решетките.

— Наздраве.

Отпи една голяма глътка и лицето му се изкриви, понеже алкохолът проникна през хартията и накваси раната. Той изплю тампона на пода и проми с още уиски. После облегна брадичка на дланта си и загледа момиченцето замислено.

— Знаеш ли как се казваш? — промълви. — Казваш се Терез. Като онази Баадер-Майнхоф. Терез.

Това беше името ѝ, усети го още докато го казваше.

— Терез. Точно така.

Наля си още. Детето се набра до седнало положение и после до изправено. Застана както го беше заварил в началото.

— Какво има? — попита Джери. — Искаш да опиташ ли?

Той се протегна към една хавлиена кърпа, топна я в чашата и я поднесе към Терез, но тя не отвори уста. Джери я побутна с кърпата.

— Едно време са правели така. Отвори си устата.

Терез я отвори и Джери пъхна ъгълчето на кърпата. Момиченцето го засмука и после пак легна с кърпата в уста и очи, неотклонно вперени в Джери.

— Ами, наздраве — Джери изпразни чашата.