Безликите [bg]

— О, — накрая рече той, — това сте вие.

Имаше странен глас, като разглезен котарак, който мяука за вечерята си.

Скълдъгъри кимна към Секачите.

— Виждам, че си решил да си потаен днес.

Крукс веднага се наежи.

— Аз съм главният детектив на Убежището, г-н Плезънт. Имам врагове и затова имам телохранители.

— Наистина ли ти трябват насред улицата? — попита Валкирия. — Малко се набиват на очи…

— Брех, важно мнение като за тринайсетгодишно — подхилна се Крукс.

Валкирия устоя на порива да го халоса.

— Всъщност е доста обикновено мнение. И съм на четиринайсет. И брадата ти е кретенска.

— Не е ли забавно? — намеси се Скълдъгъри. — Тримата се разбираме толкова добре.

Крукс хвърли изпепеляващ поглед на Валкирия и се обърна към Скълдъгъри.

— Какво правите тук?

— Ами, минавахме наблизо и чухме, че има още едно убийство, та решихме да видим можем ли да хвърлим едно око на местопрестъплението? Тъкмо пристигнахме, всъщност. Има ли възможност да…?

— Съжалявам, г-н Плезънт — важно рече Крукс. — Поради международното естество на тези престъпления и вниманието, което получават, Върховния маг очаква от мен пълен професионализъм и ми е дал ясни указания, що се отнася до вас с г-ца Каин. Той не иска да се доближавате до делата на Убежището.

— Но това не са дела на Убежището — отбеляза Валкирия. — Просто убийство. Камерън Лайт дори не е работел за Убежището.

— Това е официално разследване на Убежището, което го прави официално дело на Убежището.

— И как върви? — попита приятелски Скълдъгъри. — Сигурно си под напрежение? Очакват бързо резултати?

— Всичко е под контрол.

— О, сигурен съм. И съм сигурен, че международната магическа общност предлага помощ и събира средства — проблемът не е само ирландски все пак. Но, ако ти е нужна каквато и да е неофициална помощ, ще се радваме да…

— Вие може и да нарушавате правилата — прекъсна го Крукс, — но аз — не. Нямате думата тук. Загубихте я, когато обвинихте Върховния маг в предателство, или сте забравили?

— Повече или по-малко…

— Искаш ли съвета ми, Плезънт?

— По-скоро не.

— Намери си удобна дупка в земята и легни там. Свършен си като детектив. Свършен си.

С нещо, което вероятно мислеше за победоносна усмивка, Крукс влезе в сградата след двамата Секачи.

— Не го харесвам — реши Валкирия.