![Кари Мора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/0/kari-mora-bg-download.jpg)
Кари Мора [bg]
- Автор: Харрис Томас
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-619-02-0481-7
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Кари Мора [bg]». Краткое содержание книги:
„С Кари Мора Харис прави онова, в което е най-добър — отвежда на едно пътешествие, от което ви полазват мравки, а напрежението ви кара да си гризете ноктите. Тази книга няма да ви остави да спите, нито да ядете. Тя просто крещи да бъде погълната наведнъж, заедно с кориците“. „Питсбърг Поуст Газет“
Ханс-Петер продължи да изучава Кари през бинокъла. Тя се бе изправила на пръсти и пълнеше хранилка за птици. Щеше да е срамота нещо подобно да отиде на боклука. С интересни белези като нейните можеше да я продаде скъпо. От клуб „Акрото Грото“ в Нуакшот спокойно щяха да му дадат сто хиляди долара — 35 433 184 мавритански угии. При това с всичките й крайници и без татуировки. Ако трябваше да я тунингова, предвид времето и усилията, щеше да струва повече. Сто и петдесет хиляди долара. Жалки трохи. В тази къща го чакаха между двайсет и пет и трийсет милиона.
В клоните на червената плумерия отвън един дрозд запя песен, научена в тропическите гори на Колумбия и донесена на север, в Маями Бийч.
Кари Мора разпозна мелодията от местата на своето детство, намиращи на две хиляди и четиристотин километра оттук. Спря, заслуша се и подсвирна на дрозда, а той й отвърна. После влезе в къщата.
На борда на яхтата Ханс-Петер протегна ръка.
Феликс положи ключа в дланта му, без да я докосва.
— Вратите са снабдени с аларми — каза, — но тази на верандата от южната страна е развалена. Чакаме да ни доставят резервни части. Имаш ли някакви шперцове? Моля те, преди да използваш ключа, надраскай за всеки случай патрона на бравата и подхвърли някой шперц отвън на стъпалата.
— Ще го направя заради теб, Феликс.
— Да знаеш, че идеята не ми харесва. И пак ти казвам, не закачай момичето. Без нея няма да се справиш.
Щом се озова при колата си, паркирана на пристанището, Феликс отвори багажника и извади предплатения телефон, скрит при крика и инструментите. Номерът, който набра, бе на школата по танци в Баранкиля, Колумбия.
— Не, сеньор — каза шепнешком, макар че се намираше на открито. — Забавих го с документите толкова, колкото можах. Той си има собствен адвокат за тези неща и ще ме разкрие. Много държи да наеме къщата, но това е всичко. Знае не повече от нас… Да, получих аванса. Благодаря, сеньор, няма да ви разочаровам.
Трета глава
Денем Кари Мора практикуваше различни занимания. Най-любимо й бе това в лечебницата „Пеликан Харбър“, където ветеринари и доброволци оказваха помощ на птици и дребни животни. Нейната задача бе да поддържа манипулационната и да стерилизира инструментите в края на работния ден. Понякога заедно с братовчедка си обслужваше и екскурзиите с лодка до лечебницата.
Кари обичаше да общува с животните, а бялата престилка, която й предоставяха, я караше да се чувства като истински лекар.
Ветеринарите знаеха, че могат да й се доверят, защото бе внимателна и имаше сръчни ръце. Днес, под надзора на доктор Бланко, дори заши разкъсаната торба под човката на един пеликан. Операцията бе деликатна — всеки кожен пласт трябваше да се зашива поотделно, докато птицата се намираше под пълна упойка.
Работата бе мирна и поглъщаща. Напълно различна от изживяванията в детството й, когато се бе налагало да шие раните на войници в полеви условия, да спира кръвта с турникети, да притиска дупки от куршуми с пончо или с ръка, докато къса със зъби превързочния пакет.
В края на деня пеликанът се отърсваше от упойката в клетката за възстановяване, а доктор Бланко и останалите вече си бяха отишли.
Кари извади един плъх от фризера и го остави да се размразява, докато подреди манипулационната и смени водата във външните клетки и загражденията.
Щом приключи със стаята и стерилизира инструментите, отвори газирана напитка с тамаринд за себе си и отнесе размразения плъх при една от откритите волиери.
Големият бухал се бе сгушил високо в най-далечния ъгъл. Тя промуши трупчето на гризача през решетките и го постави върху тесния рафт. После затвори очи и опита да чуе приближаването на хищника, преди да обгърне плъха с пухкавите си криле. Той изобщо не кацна, а само грабна плячката с единия от ноктестите си крака, преди да се върне обратно на мястото си. Там отвори удивително широко човка и погълна плъха цял.
Бухалът бе постоянен обитател на лечебницата. Нямаше как да го освободят, защото бе изгубил едното си око при инцидент с кабел под напрежение. Поради това не можеше да ловува, затова пък летеше чудесно. Беше редовен посетител в часовете по природознание в местните училища, където безропотно търпеше да го оглеждат стотици хлапета. Понякога дори затваряше единственото си огромно, кръгло око и задрямваше по време на урок.
Кари седна върху преобърната кофа и облегна гръб на мрежата под любопитния взор на един рибояд, възстановяващ се от скъсване на ципата между пръстите. Кари я бе съединила с акуратния шев, на който я бяха научили ветеринарите.