Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Само преди две вечери, когато се бяхме събрали да хапнем известния само на майка ми пай със сирене и броколи, тя попита риторично дали въобще има някакво съмнение, че потресаващият спад на качеството на телевизията, започнал с Флипър, е довел до настоящото и състояние на скучно-скандален показ на изроди. Подхващайки тази мисъл, баща ми каза:
— Всичко това всъщност започна с Ласи. Във всяко предаване тя се появяваше гола.
— Ролята на Ласи винаги се е играла от мъжки кучета — отговори майка ми.
— Точно за това говорим — заключи баща ми. Отървал съм се от името Флипър, след като пръстите ми са били оправени с няколко успешни операции. В моя случай срастването е включвало само кожата, без костите. Разделянето им е било относително лесна процедура. Въпреки всичко в тази изключително бурна нощ предсказанията на дядо ми за синдактилия се оказали верни.
Ако се бях родил в спокойна нощ, семейната легенда щеше да я превърне в тайнствено спокойствие, листа, застинали в неподвижния въздух, нощни птици, замлъкнали в очакване. Семейство Ток могат да се похвалят с доста добри умения в драматизирането.
Дори да допуснем, че историята е преувеличена, бурята трябва да е била достатъчно мощна да разтресе планината Колорадо до нейните скалисти основи. Небето трещяло и хвърляло мълнии, сякаш боговете воювали.
Намирайки се все още в утробата, аз не съм разбрал за тези трясъци, а след като съм се родил, най-вероятно вниманието ми изцяло се е насочило към странните ми крака.
Това се е случило на 9 август 1974 година, деня, в който Ричард Никсън се оттеглил от длъжността си на президент на Щатите. Падането на Никсън няма нищо общо с мен, с изключение на това, че по същото време музикалните класации се оглавяват от „Песента на Ани“ на Джон Денвър. Споменавам го само за да вмъкна историческа нишка.
И с Никсън, и без Никсън, за мен най-важното за 9 август 1974 година е моето раждане и предсказанията на дядо ми. Разбирането ми за историческа нишка включва и известен егоцентризъм.
Вероятно по-ясно, отколкото, ако съм бил там, благодарение на живите картини, описани в многобройни разкази за тази вечер, мога да видя баща ми Руди Ток как щъка от единия край на болницата до другия, между родилното и спешното отделение, между радостта от предстоящото раждане на сина му и мъката от наближаващия край на обичния му баща.
С този син балатум, бледозелена ламперия, розови стени, жълт таван и оранжево-бели пердета на щъркели, фоайето за бъдещи бащи кипеше с натоварваща енергия от прекаленото оцветяване. То би свършило добра работа като изнервящ фон за кошмар, в който водещ на детско предаване води таен живот на убиец.
Клоунът, който пушеше цигара след цигара, не хареса обстановката.
Руди стоеше буден заради раждане само с още един мъж от цирка, който имаше представления тази седмица на поляната в Хелоуей. Той се представяше като Бизо. Оказа се, че това не е неговият псевдоним като клоун, а истинското му име — Конрад Бизо.
Според някои такова нещо като съдба не съществува и каквото се случва, просто се случва, без да има цел или значение. Фамилното име на Конрад би могло да докаже обратната теза. Бизо беше женен за Натали, акробатка на трапец и част от популярното гимнастическо семейство, наричано цирково кралство.
Нито родителите на Натали, нито някой от братята, сестрите или летящите и братовчеди не придружиха Бизо в болницата. Тази вечер имаше представление и както винаги шоуто трябваше да продължи.
Очевадно въздушните акробати стояха настрана и защото не одобряваха брака на една от тях с клоун. Всяко общество и етнос се отличава с някакъв вид тесногръдие.
Докато чакаше нервно жена му да роди, Бизо си мънкаше някакви обиди по адрес на роднините на Натали. Наричаше ги „самодоволни“ и „фалшиви“. Непрестанното мръщене, дрезгавият глас и огорчението на клоуна караха Руди да се чувства неудобно.
Обвит в тютюнев дим, той яростно изричаше: „лицемерни“, „интриганти“ и поетичното за клоун „весели по върховете, но коварни при паденията си“.
Бизо не беше в пълния си костюм. Освен това неговите сценични дрехи бяха по-скоро в характерния за Емет Кели стил на тъжното лице, отколкото в ярките шарки на Ринглинг Брадърс. Но определено привличаше вниманието.
Светла карирана кръпка се открояваше отзад на размъкнатия му кафяв костюм. Ръкавите на сакото му бяха смешно къси. От единия ревер разцъфваше изкуствено цвете с диаметър колкото чиния.
Преди да се втурне към болницата с жена си, беше успял да смени клоунските обувки с кецове и си беше махнал големия червен гумен нос. Бял театрален грим все още очертаваше очите му, страните му бяха покрити с руж и той все още носеше измачкано бомбе.