Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Но страхът за жена му и детето му го беше обзел до паника — не истерична, а пресмятаща. Без оръжие или план, но изведнъж със сърце на лъв, той отвори вратата и тръгна след Бизо.
Въпреки че въображението му нарисувало хиляда кървави картини, той казва, че не е успял да предвиди какво ще се случи и, разбира се, ни най-малко не е могъл да предположи как тази нощ ще отеква в следващите трийсет години с толкова ужасни и потресаващи последствия за него и за мен.
2
В болницата „Сноу Каунти“, във фоайето за бъдещи бащи имаше врата, която водеше към малък коридор с ниша за медикаменти вляво и баня вдясно, флуоресцентните лампи на тавана, белите стени и белият керамичен под загатваха за безукорни антибактериални процедури.
Познавах това място, защото моето дете се появи на бял свят в същото родилно отделение в една друга незабравима нощ, в която цареше несравним хаос.
Тази бурна вечер през 1974, когато Ричард Никсън се върна в Калифорния, а Бизо беше в плен на лудостта си, баща ми откри просната на пода в коридора, застреляна от упор, една сестра.
Спомня си как чувството на мъка и безпомощност почти го съборили на земята.
Ужасната смърт на доктор Макдоналд не успя да го разчувства, защото беше внезапна и някак нереална. И само няколко мига след това тази безжизнена сестра — толкова млада, невинна, като паднал ангел в бели одежди, със златни коси, разпилени като ореол около неестествено спокойното и лице — го прониза и той осъзна какво всъщност се е случило.
Отвори рязко вратата към складчето и се огледа за нещо, което може да използва за оръжие. Успя да намери само чисти чаршафи, бутилки с антисептичен препарат и един заключен шкаф с лекарства…
Поглеждайки назад, този момент го разтърсваше с жестоката си комичност, но тогава мислеше със сериозността на отчаянието за това как след толкова години месене на толкова много тесто, ръцете му притежаваха опасна сила. Ако можеше да избегне пистолета на Бизо, със сигурност щеше да може да го удуши.
Никакво импровизирано оръжие не можеше да бъде по-смъртоносно от ръцете на освирепял пекар. Това налудничаво хрумване беше плод на ужасеното му съзнание; интересно как това съзнание му беше вдъхнало и кураж.
Късият коридор пресичаше един по-дълъг. В него имаше три врати към родилните зали, както и отделение за новородените, където увити бебета, всяко в своята кошара, размишляваше над новата реалност от светлина, сенки, глад, неудовлетвореност и данъци.
Татко очакваше да намери майка ми и мен, но откри само майка ми. Тя лежеше в безсъзнание в една от стаите. Беше като мъртва. Причерня му, но преди да я отмине, видя, че неговата любима Мади диша. Той се хвана за ръба на леглото, докато погледът му се проясни. С пребледняло и плувнало в пот лице тя не беше енергичната жена, която познаваше, а слаба и уязвима.
Кръвта по чаршафите показваше, че е родила, но отникъде не се чуваше детски плач. Затова пък се чу как Бизо крещи:
— Къде сте, копелета?
Татко неохотно остави майка ми и отиде да види с какво може да помогне, както — държи винаги да отбележи — всеки пекар би постъпил. В съседното помещение откри Натали Бизо. Стройната акробатка беше издъхнала от усложнения при раждането толкова скоро, че сълзите от болка по лицето и все още не бяха изсъхнали.
Според татко дори след агонията си и даже в смъртта си тя била неземно красива. Гладка мургава кожа. Гарвановочерна коса. Светлозелените и очи били отворени като прозорци към райска поляна.
За Конрад Бизо, който явно не беше красив и под грима, не притежаваше кой знае какво, с неприятен характер дори и при нормални обстоятелства, тази жена изглеждаше като награда извън всякаква логика. Това може да обясни, но не и да оправдае жестоката му реакция.
Излизайки от родилната зала, татко се сблъска с клоуна-убиец. Бизо тъкмо излизаше от стаята с детските легълца и връхлетя в коридора, понесъл бебе в едната си ръка.
От това разстояние пистолетът в дясната му ръка изглеждаше два пъти по-голям, отколкото беше във фоайето, сякаш бяха в чудния свят на Алиса, в който предметите растяха и се смаляваха без причина, извън всякакви закони на физиката.
Татко можеше да сграбчи китката на Бизо и със силните си ръце на пекар да му отнеме оръжието, но не дръзна да направи нищо, което би застрашило живота на бебето.
С почервеняло лице и сбръчкано чело, бебето изглеждаше негодуващо и лично обидено. Устата му се разтегна широко и застина в тих шок, сякаш беше осъзнало, че баща му е побъркан клоун.
„Благодаря, на Господ за бебето — често казваше татко. — Ако не беше то, щях да съм мъртъв. Щеше да израснеш без баща и никога нямаше да разбереш как се приготвя крем брюле.“