Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
И така, гушнал отрочето си и размахващ пистолет, Бизо повтори:
— Къде са те, Руди Ток?
— Кои? — попита татко.
Клоунът с кръвясали очи беше разкъсван от ярост, но и сломен от мъка. Сълзи се стекоха върху грима му. Устните му се разтрепериха, сякаш щеше да заридае в несвяст, след това оголиха зъбите, разкривайки такъв гняв, че мраз нахлу в тялото на татко.
— Не се прави на глупак! — предупреди го Бизо. — Трябва да има и други сестри, може би и още един доктор. Копелетата трябва да умрат. Те я убиха.
— Те избягаха — отвърна баща ми, убеден, че е по-безопасно да излъже, че ги е видял да бягат, отколкото да твърди, че не е срещнал никого. — Те се промъкнаха зад гърба ти, когато минаваше през фоайето. Сигурно вече са далеч.
Конрад Бизо сякаш се изду като гигант, черпещ сила от яростта си. Нямаше и следа от палячовщината на Барнум и Бейли, а изпепеляващата ненавист в очите му беше силна като отрова на кобра.
За да не се окаже на мястото на медицинския състав, избягал от Бизо, татко веднага добави, съвсем не за да го заплашва, а само, за да му помогне:
— Полицаите идват. Ще искат да ти вземат бебето.
— Това е моят син — заяви Бизо с такава страст, че миризмата на цигарен дим, пропила дрехите му, можеше да бъде объркана за ефект от необузданата му емоция. — Няма да позволя да отрасне сред въздухари.
Принуден да бъде любезен, за да се спаси, татко каза:
— Твоето момче ще бъде най-доброто — клоун, шут, шегаджия, върхът на сладоледа.
— Върхът на джанката — поправи го убиецът, но без враждебност. — Да, най-великият. Такъв ще бъде. Няма да позволя който и да било да му попречи да следва призванието си.
С пистолета и с бебето на ръце, Бизо избута баща ми и се затича по късия коридор, където прескочи тялото на мъртвата сестра, сякаш беше кофа с вода.
Трескаво обмисляйки как да спре освирепелия, без да нарани бебето, татко стоеше безпомощен. Когато Бизо стигна до вратата на фоайето за бъдещи бащи, спря за миг и се обърна:
— Никога няма да те забравя, Руди Ток. Никога.
Баща ми не разбра дали това е израз на объркани сантиментални чувства, или е заплаха.
Клоунът блъсна вратата и изчезна. Веднага след това татко се втурна към първата родилна зала, защото все пак най-загрижен беше за майка ми и мен.
Все така сама, майка ми лежеше на леглото, където я беше открил татко преди малко. Макар лицето и да беше все още сиво и потънало в пот, тя се беше посъвзела. Изстена от болка и примигна неразбиращо.
Дали е била просто дезориентирана или не на себе си е повод за спор между родителите ми, но баща ми твърди, че се притеснил за нея, когато му казала:
— Ако искаш сандвичи „Рюбен“ за вечеря, трябва да купим сирене от магазина. Мама твърди, че всъщност е казала:
— След всичко това, не си и помисляй да ме докосваш, ти, куче сине.
Тяхната любов е повече от привличане, привързаност или уважение; толкова е дълбока, че извира от чувството за хумор. Смехът е венчелистчето на цветето на надеждата, а надеждата цъфти на лозата на вярата. Те имат вяра един в друг и вяра, че животът има смисъл и тази вяра им носи неуморимия хумор, с който се даряват един друг и мен.
Израснах в дом, изпълнен със смях. Независимо от това, което ми предстои, няма да забравя този смях и прекрасните торти. Разказвайки за живота си, постоянен инструмент ще ми бъде доброто настроение, защото смехът е универсалното лекарство за измъчени сърца, мехлемът за тъга, но не мислете, че ще ви мамя. Няма да използвам смеха за завеса, която да скрие от погледа ни ужаса и отчаянието. Ще се забавляваме заедно, но понякога от този смях ще ни боли.
И така…
Въпреки споровете за състоянието на майка ми и за това дали е обвинила баща ми за родилните си мъки, или пък е споделила за липсата на сирене, за случилото се след това са в относително съгласие. Баща ми видял телефон на стената до вратата и се обадил да повика помощ.
Но това по-скоро било интерфон, отколкото истински телефон и затова вместо нормалните копчета, имало само четири бутона, всеки ясно надписан:
ПЕРСОНАЛ, ФАРМАЦИЯ, ПОДДРЪЖКА, ОХРАНА.
Татко натисна ОХРАНА и информира дежурния служител, че има убити хора, че нападателят, облечен като клоун, може би в момента излиза от сградата и че Мади се нуждае от спешна медицинска помощ.
Майка ми, дошла вече на себе си (ако преди това не е била), се разкрещя:
— Къде ми е бебето?
С телефонната слушалка на ухо, баща ми се обърна към нея изненадан:
— Не знаеш къде е?
Мъчейки се да се надигне, с лице, сгърчено от силна болка, мама каза:
— Откъде да знам? Изгубила съм съзнание. Как така някой е бил убит? Господи, кой е убит? Какво става? Къде ми е детето?