Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Раждането на блажения се дари на неговите родители заради молитвените [им] молби. А те се молеха на даващия милосърдие и благославящия годините на праведния. Но понеже бе редно той да бъде просветлен със светлината на кръщението, макар да беше преди раждането си просветен и обречен на Христа агнец, просвети се чрез банята на кръщението и бе наречен Николай заради любовта, която родителите му имаха към светия и великия христов архиерей Николай, Мирликийския чудотворец, та като него и той да понесе името Христово пред властители и князе. Той бе помазан с миро, той, който щеше да бъде духовно миро вън от църквата Христова. Това родителите му вече виждаха и отправяха достохвална благодарност към Бога, говорейки: „Творче и създателю, Боже, Ти, който си създал с едно движение на ръката всичко видимо и невидимо, Ти, който си благосклонен към смирението на своите раби и си дал по великата си милост плода на нашите утроби, на Теб го поверяваме, благи закрилнико на младенците и всяко живо същество. Ти благоволи да приемеш своето от своите, затова на Твоята щедрост поверяваме отрока. О, владико и царю, нека той бъде приет от Тебе, дарилия ни го, като кадило благовонно, на което ние сме родителите чрез Тебе!“

Такива и подобни на тях достохвални молитви и молби отправяха те за богодареното им и любимо чедо. А момчето напредваше по разум и мъдрост и се подчиняваше, както е редно, на своите родители. То им подражаваше във всяко добро дело, сияеше с целомъдрие и ум и пазеше себе си с голямо старание; от детинство се грижеше да се опази в истинската вяра и да върши дела, угодни на Бога. Родителите му го виждаха да преминава от детство в юношество все такъв, веселяха се и се радваха от душа. За прекрасната му младост, а още повече за добродетелите на неговата душа, се отнасяше Соломоновото: „Мъдър син весели баща си“ и прочее. Така родителите му го възпитаваха с богобоязън и голямо благоверие и чистота и го научиха на всякакво благонравие, а най-вече – на боголюбие. За него те винаги отправяха непрестанно към Бога своите молитви и се грижеха много за любимото си чедо, понеже имаха силна любов към него. Блаженият правеше и извършваше такива и подобни дела от крехка възраст. Заедно с Давид и той пееше: „Кажи ми, Господи, и ще разбера.“ И: „За мене е добре да се прилепя към Бога.“ И винаги се поучаваше [от думите]: „Да се уповавам на Господа, моето упование!“ И беше, възлюбени, сякаш доброплодно дърво, насадено, както е казал пророкът, „при водни извори, което, щом му дойде времето, ще даде своя духовен плод.“ Или също: „Като финиково дърво той бе насаден в двора божи.“ Молеше се: „Положи на камък нозете ми и насочи моите стъпки, и вложи в устата ми нова песен за нашия Бог. Ти си моят покровител и за Тебе винаги е моята песен.“ И: „Научи ме, Господи, да изпълнявам Твоята воля, понеже Ти си моят Бог и на Тебе съм посветен от майчината си утроба.“ Така с молитви постоянно и навсякъде се ограждаше, а и се стараеше непрекъснато да слуша при четенето на божествените думи, та с тях да укрепва всецяло своя ум, сякаш ги произнася с езика си и сякаш носи книгата в мисълта си. От младини, както казахме, той бе свикнал да посещава божиите храмове. Когато се четяха свещените думи, той стоеше прав, цял погълнат в четенето, без да отпусне колене, без да бъде обхванат от леност, без да дреме при четенето, но стоейки, целият бе слух, та нищо от прочетените неща да не му убегне. И така сам себе си правеше достоен дом на Владиката и пожела да се подслони в [прочетеното] според божествения Давид.