Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

И така незлобивият Николай се подчинява на божествените писания и с вяра се съчетава в законен и честен брак. Когато стана това, боголюбивият мъж живееше прочее със съпругата си в дома си и така прегръщаше прескромния живот. Стараеше се, доколкото му бе възможно, в молитвата и в поста, ядеше лоша храна поради бедност, а най-вече – поради въздържане. Така се изпълняваше тогава Соломоновото: „По-добре злак с любов, нежели угоен телец с омраза.“ И още: „По-добре малко с правда, нежели много с лихва.“ И Давид: „По-добре е малкото на праведника, отколкото многото богатство на грешните.“ Така прочее живееше той в нищета, но не намаляваше обилието на милостинята. Бедните винаги излизаха радостни от дома му. Но той възприе и обичай да ходи често при онези, които люто страдаха в тъмница, и да раздава там от своите честни печалби потребното и чрез думите си – сладки, а най-вече – боговдъхновени, да облекчава утешително страданията им; с тях той прогонваше облака на скръбта. По същия начин посещаваше болните братя и с медоточивите струи на думите си охлаждаше пламъците на тежкото страдание на болката им. Същото се вършеше и за претърпелите нещастия и за живеещите във вдовство. И винаги възвестяваше думите на апостол Павел: „Кой изнемогва, с когото аз да не изнемогвам? Кой се съблазнява, та аз да се не разпалвам?“ Защото беше наистина като Йов, „око за слепите и нога за хромите“. Той се стараеше, както вече рекохме, според силите си да изпълнява добре заповяданото от Христос в евангелието. Защото [Христос] каза: „Който приема пророка в името пророческо, получава пророческа награда.“ Или както Господ рече, че [далият] една чаша студена вода, не ще изгуби своята награда.

Доста години прекара Николай в своя дом със съпругата си, обичан от всички и прекрасен в очите на всички, понеже и той имаше еднаква любов към всеки и всекиму отдаваше еднаква почит. Но съвсем не можеше да утоли желанието си, защото бягаше от човешката слава и се смяташе винаги за странник. И какво прави? Една нощ осъмва, скрит от всички. Без да се обади дори на собствената си съпруга, той излиза сам, без никой да знае, и се отправя на път. Преминал средецките предели, той усърдно така се отправя към Европа. И като прекосява трудолюбно широтата на тази област, достига чак до самата голяма река Истър. [Николай] се качва на кораб, преплува дълбочината, оказва се на другия бряг и се заселва в Угровлахийската земя. Така живееше, казвам, в чуждата земя и се залови за привичния занаят. Принасяше непрестанно обетите си на Бога, сияеше с чистота и целомъдрие, веселеше се и се радваше от душа, защото бе отбегнал от скръбта, от славата и от цялата привързаност към житейските неща. Така пребиваваше божественият Николай, а в дома му в сардикийската земя неговата съпруга и сродниците му по плът в Христа бяха обзети от голяма скръб по блажения: „Как и защо, и каква е причината за отлъчването на обичния? – говореха. – Какви ли постъпки на греха ни направиха това?“ И бяха в пълно недоумение, нито пък можеха да научат нещо за него – къде и в кое място се скри от очите им. И никак не можеха да понасят липсата на добрия съжител. Понеже според пророка възложиха цялата си печал на Бога, те говореха: „Ти Господи, сърцеведче, който изследваш неотъпканите пътеки и отнапред виждаш всички наши пътища, Ти виж, дали сме по пътя на беззаконието и ни пречисти, защото си щедър, и ни покажи богатите си милости, и ни разкрий това, което става с нашия брат и твой раб, и ни освободи от налегналата ни печал, облекчи бурята, що е в нашите сърца, понеже Ти си утеха на печалните, и пристанище на застигнатите от буря, и славата ти е вовеки, амин!“ И молейки се така, живееха постоянно благодарни над всякакви скърби.