Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Още докато нейният син, блаженият Георги, беше в тъмница, окован в тежки железа сякаш злодей, тази христолюбивата се стараеше, като го поучаваше и го подтикваше към подвизи. А когато го видя, претърпял смърт за Христа, тя, изстрадвайки по майчински, както подобаваше, отправяше голяма благодарност към Бога, сподобил плода на утробата й да се пресели и причисли към мъчениците. Виж ми освен това и добродетелта на нейната душа! Когато разбра, че синът й ще виси три дни, тя прие образа на мироносиците, седна при тялото на мъченика и сложила нозете му в скута си, целуваше ги, като прекара гореказаните нощи и дни сама, само със сина си. Кой ще изрече острието и пламъка в сърцето й за нея, която претърпя всичко заради божествената любов. След 40 дни и тя самата предава своята душа Богу и е погребана близо до ковчега на нейния син и мъченик.

Но добродетелта на споменатите дотук мъже и жени е достатъчна! Ние предложихме на ваша милост по нещо накратко за споменатия град Средец и за жителите. Защото рече „при двама или при трима свидетели всяка дума се потвърждава“. А жителите наистина са повече небесни граждани, за които, според апостола, светът е недостоен, а техните мъчения и жития се описват достохвално по-подробно в божествените книги.

Това, братя, добре разбрахте и с тях онази земя се слави, както вече произнесеното слово каза. Но тя [се украсява] и с всекидневното въздигане и утвърждаване на пресветите божествени църкви по целия град и наоколо, надминавайки околните земи с цялото си съвършенство. Защото в тях непрекъснато се отправя към Господа Бога славословие, нощно и дневно. Така и великата света божия и апостолска Църква сияе сред града, като невеста нагиздена, и застава, красейки се с делото си, пред своя жених Христос. И призовава чрез пророческите песни: „Украси се моята красота повече от всяка градина.“ И още: „Изнемогнах, о женише мой, аз от твоята любов.“ Приела в своята вътрешност, тя пази честните чудотворни мощи на светия и великия сред царете крал Стефан Милутин и честните мощи на гореспоменатите мъченици; изпълва се непрестанно с техните благоухания и чудеса; с тях се украсява, сякаш с някаква величествена църковна утвар, освещава идващите с вяра при нея. И кое прочее нейно духовно Богатство да ви покажа? Достойно е! Защото тя сияе с преосвещени архиереи и чрез тях пасе своите агнеци на своето пасбище. Младенците са добре откърмени от нейната гръд, тя непрекъснато кърми с млякото на духа. И споменатите мъченици тя със своето мляко откърми! Тя привлече към себе си и апостолския хор, казвам – свещеници и клирици. Притежава благоукрасени, благоговейни и ангеловидни дякони и с тях – непорочни и правоверни четци; ритори, благоизкусни и целомъдрени; певци и доместици – с целия подобаващ свети клир, така че ме кара да пригласям на пророк Давид, а с него – и на Господа: „Наистина дивна е светата твоя Църква.“ И още: „Колко са възлюбени твоите жилища, Господи на силите; копнее и чезне душата ми за двора Господен.“