Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Като чу това [Николай], веднага се наскърби, вместо да се зарадва, и признаваше себе си за невеж и недостоен за царска служба. Обаче владетелят надделява и справедливо! И този боголюбив и винаги добропослушен мъж се подчинява без желание и е записан във военната гвардия, което предсказва, че името му ще е записано в книгите небесни и че той ще се присъедини не след дълго към мъченическото, а по-точно – към ангелското войнство.

И така живееше сред тях и залягаше за царските работи, и никога не забравяше благодеянието и молитвата, но винаги в страх божи и с Бога мислено пребиваваше постоянно; с псалмопение на уста говореше: „Винаги виждах пред себе си Господа, защото той е от дясната ми страна; няма да се поклатя.“ Също и когато се случваше да стои пред своя господар с други войни, тогава най-вече се плашеше и биваше обзет от страх: как там ще застане пред небесния цар, пред царствуващия Христос. Понеже, прочее, той бе така сподобен, та да зачита величието на смиреномъдрието, да се противи на горделивия порок. Затова винаги мислено си казваше: „Уви, бедни Николае! Това ли ти донесоха неразумните и неблагодарни стремежи? Заради това ли си оставил жена и деца и си се скрил от обични съграждани, та да избегнеш от човешката слава и от временната сласт и пристрастие? О, окаяни, за колко сълзи си достоен! О Господи, Господи, Ти, който никога не желаеш смъртта на грешника (а пръв сред тях съм аз), но винаги се грижиш за неговото покаяние, Ти ме спаси и измий от тази скръб и буря, не ме оставяй да бъда играчка на бесовете, нито тяхна плячка и храна на звяра, ревящ срещу ни. Но призови и покажи към мене своята щедрост, благи, защото Ти си бездна на милостта и на Тебе слава във вековете, амин!“ И така, хранен от надеждата, живееше в Угровлахия, както бе речено. И времето за неговото отсъствие продължаваше три години. Съпругата му и неговите сродници вече съвсем се бяха отчаяли. По Божия воля се случи на някои от средечките граждани да пристигнат в угровлахийската земя поради някаква работа и да прекарат там малко дни. И разбрали от живеещите там подробно за блажения, те скоро го запознаха. И с радост го прегръщат и му известяват за домашните: „Защо, говореха, о, възлюбени, обремени с толкова печал и скръб онези, които се свързаха в Христа чрез любов със твоя светлост? А освен това ти хвърли в немалко тъга даденото ти от Бога брачно съжителство, а най-сетне – и тези, които вече се отчаяха за тебе, като считаха, че ти изобщо не си сред живите?“ На това той им отговори с тих глас: „От лицето на греховете си, рече, поисках да избягам и дойдох в тази земя, и се опитах да бъда неизвестен. Нима някак прогневих милостивия прещедър Бог чрез моето безумие? Горко ми! Но как е възможно да се избавя от врага, бидейки грехолюбив? И не зная, прочее, как моят грях ме омота в такива мрежи, та бях задържан от владетеля на тази земя и неговите велможи; сега живея в тежки вериги и нямам никаква надежда за спасение, но се уповавам само на божията щедрост и оттам прося помощ. Защото вярвам, че чрез неговата благодат не ще бъде невъзможно да се спася, но той да се смили над мене. Но, моля и ваше благочестие, когато двамата се върнете у дома, поздравете нашите братя в Христа и ги увещайте да молят Бога за моята заблуда. Сам аз се стремя скоро да се върна при вас, ако Бог пожелае. И известени, нека бъдат съвсем безпечални за мене, недостойния, понеже Бог откри техните помисли.“ Когато светецът изрече такива и подобни на тези думи и поговориха доста за полза, отпраща ги с последен поздрав. И така те бързо достигат средецките предели. Завърнали се вкъщи, разказвах на всички всичко за достохвалния Никола. И оттогава чрез неговите молитви всички те вече живееха без тревога. И така стояха нещата тогава.