Смъртта на Ахил

— Мишел? В осем и половина сутринта? — изуми се Фандорин. — Необичайно е за него. Впрочем хората се променят. Ще ви моля да предадете на г-генерала, че съм в двайсети номер, той непременно ще иска да ме види.

И младият мъж тръгна да си върви, но в този миг последва друга случайност, която щеше да стане втората брънка в хитроумния низ на съдбата. Вратата към помещенията на височайшия гост внезапно се открехна и оттам надникна казашки офицер, черновежд перчемлия с орлов нос и хлътнали, синкави, небръснати страни.

— Момче! — гръмогласно извика той и размаха нетърпеливо лист хартия. — Да се прати депеша по телеграфа!

— Гукмасов, вие ли сте? — отвори обятия Ераст Петрович. — Откога не сме се виждали! Все така ли сте верният Патрокъл на нашия Ахил? И в-вече сте есаул4. П-поздравления!

Ала приятелският му възглас изобщо не зарадва офицера, дори по-скоро му се отрази неблагоприятно. Есаулът парна младото конте със злобен поглед на черните си цигански очи и без да каже нито дума повече, хлопна вратата. Фандорин просто се вцепени в нелепата си поза с разтворени ръце — все едно е понечил да затанцува, пък се е отказал.

— Наистина — смутено изломоти той, — как се е п-променило всичко — и градът, и хората.

— Ще желаете ли закуска в стаята? — попита портиерът, като се престори, че не е забелязал конфуза.

— Не, няма нужда — отвърна гостът. — По-добре да ми донесат от зимника кофа лед. Дори д-две.

В апартамента си, просторен и луксозно мебелиран, той подхвана странни занимания. Съблече се, направи стойка с главата надолу и почти без да докосва стената с крака, загря с десет опори. Слугата японец никак не се учуди. Той пое от хотелския прислужник двете кофи с лед, изсипа ги във ваната, пусна медния кран на студената вода и зачака колежкият асесор да приключи чудноватите си гимнастики.

След малко зачервеният от упражненията Фандорин влезе в банята и безстрашно се топна в страховитата ледена купел.

— Маса, приготви ми вицмундира5. Ордените. В кадифените кутийки. Отивам да се представя на княза.

Говореше кратко, през стиснати зъби. Къпането очевидно изискваше огромни усилия на волята.

— На императорския наместник ли, вашия нов господар? — почтително попита азиатецът. — Тогава ще приготвя и меча. Изключено е без меч. Едно е господинът руски посланик в Токио, при когото бихте на служба по-рано, с него можеше и без официалности. Но съвсем друго — губернаторът на такъв голям град. И не ми възразявайте.

Той се оттегли и скоро се върна, благоговейно понесъл с изпънати ръце парадната чиновническа шпага.

Ераст Петрович разбра, че е безсмислено да спори, и само въздъхна.

— Какво ще кажете за куртизанка, господарю? — попита Маса, втренчен с безпокойство в лицето му, посиняло от студа. — Здравето над всичко.

— Върви по дяволите! — Фандорин се надигна от ваната, зъбите му тракаха. — К-кърпата и дай да се обличам.