Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Поради липса на прислужници, Марио бе обещал лично да се погрижи за тази подробност веднага след като те приключат с нанасянето, нейните гости трябваше да се задоволят с Пита в ролята на домашна прислужница. След четвърт час тя се върна с поднос, върху който имаше голям охладител за вино с няколко бутилки и чаши от различни модели.

Бекстрьом скочи, за да ѝ помогне да ги донесе, но Пита само поклати глава. В нейния дом това не беше работа на гостите.

— Взех и уиски и водка за комисаря — каза Пита. — Аз лично мисля да пийна чаша шампанско, но това едва ли е нещо, което господин комисарят пие.

— Случва се понякога — излъга Бекстрьом, — но ако мога да избирам, с удоволствие ще предпочета една малка водка.

— Звучи разумно — каза Пита. — Моят татко пиеше уиски, но това беше така, защото толкова обичаше корабите. Има вкус на прясно намазана с катран лодка. С храната той обичаше да пие шнапс.

Пита сервира и на двамата, без да се скъпи, когато наливаше чашата на Бекстрьом. Един истински мъж трябва да получи порядъчно питие, според баща ѝ, а тя самата никога не бе имала никаква причина да променя това.

— И така — каза Пита, — има ли нещо друго, с което мога да помогна на господин комисаря?

— Ами да, има нещо, което ме озадачава — отвърна Бекстрьом. — В онзи списък, който гледах, имаше отбелязана някаква музикална кутия. Помниш ли, да е имало нещо такова?

— Парите — каза Пита, чиито мисли, изглежда, бяха поели в друга посока. — Освен парите, с които онзи мошеник Ериксон, който се опита да застреля Марио, очевидно ме е ощетил. Марио обеща да уреди тази работа. Веднага щом се появи някакъв такъв практически проблем, моля Марио да го оправи.

„Мога да се представя“, помисли си Бекстрьом.

— Що се отнася до парите, не мисля, че трябва да се притесняваш. Според моите колеги, с които работим по този случай, Ериксон, изглежда, те е измамил с малко над един милион шведски крони.

— Достатъчно много са — каза Пита и си наля още шампанско. — Един милион. Не е за вярване!

— Не бива да се притесняваш за парите — каза Бекстрьом. — Ще ги имаш веднага щом пресметнем колко трябва да получиш.

— Е, аз имам, така че мога да се справям — каза Пита. — Но, разбира се, ако не друго, мога да ги дам на някого, който се нуждае повече от тях.

„Като например малкия Марио“, добави Бекстрьом.

— Какво друго имаше? — попита Пита, която все още, изглежда, се намираше някъде другаде.

— А, да, попитах за онази музикална кутия — припомни ѝ Бекстрьом. — Спомняш ли си нещо такова? Според списъка, който гледах, не изглежда да има съществена стойност, но както вероятно разбираш, ние трябва да въведем ред в нашите документи.