Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
В сърцето си не съм в състояние да обвинявам Силий, че се е подмамил: в продължение на девет години тя ме мамеше ежедневно. Не забравяйте — беше много красива: а освен това трябва да се предположи, че е подправила виното му. Естествено той се опитал да я утеши и преди да разбере какво става, вече лежели прегърнати на лежанката, примесвайки думите „любов“ и „свобода“ с целувки и въздишки. Тя казала, че едва сега разбрала какво е истинска любов, а той й се заклел с нейна помощ да възстанови Републиката при първата възможност; тя пък му се заклела във вечна вярност, ако се разведе с жена си, която, знаела, тайно му изменяла, а на всичкото отгоре била и бездетна — Силий не бивало да позволи родът му да изчезне — и тъй нататък, и прочее, и прочее. Успяла да го закачи на въдицата и сега го разигравала както си знаела.
Но Силий бил колкото добродетелен, толкова и предпазлив и не се усещал достатъчно силен, за да вдигне въоръжен бунт. Развел се с жена си, но казал на Месалина, след като поразмислил, че ще е най-добре да изчакат да умра, та тогава да възстановяват Републиката. Тогава щял да се ожени за нея и да осинови Британик, а това щяло да накара и града, и войската да го приемат като свой естествен предводител. Месалина осъзнала, че трябва да вземе нещата в свои ръце. Затова измислила цялата история с Барбил, както вече я описах, а пък Силий (ако онова, което ми разказа след това, е вярно) не знаел за развода, докато не се явила пред него с документа, без да обяснява как го е получила, и му заявила радостно, че сега вече могат да се оженят и да заживеят щастливо, но той да не казва никому за това, докато тя не му позволи.
Целият Рим се изненада от вестта за развода на Месалина, особено пък като виждаха, че аз го понасям съвсем спокойно: продължавах да й изразявам уважението си както преди, и дори по-явно, а тя продължаваше да си гледа политическата работа в двореца. Но всеки ден посещаваше Силий у дома му, съвсем открито, с цяла свита от придружители. Когато й подхвърлих, че малко прекалява с шегата, заяви ми, че срещала трудности да го накара да се ожени за нея.
— Страхувам се, че подозира някаква хитрост; държи се учтиво и сдържано, но кипи от страст по мене, животното!
След няколко дни радостно ми съобщи, че най-сетне се е съгласил и щял да се ожени за нея на десети септември. Помоли ме аз да извърша обреда, като върховен понтифекс, и да се позабавлявам.
— Нали ще бъде чудесно да наблюдаваш смутеното му лице, когато разбере, че е бил измамен?
Междувременно вече бях започнал да съжалявам за цялата история, особено пък за тази грубиянска шега над Силий, макар отново да ме бе обидил в Сената с едно невъзпитано прекъсване. Реших, че не е трябвало да се отнасям много сериозно към предсказанието и че съм го сторил само защото съм бил много сънлив, когато Месалина ми го съобщи. И ако предсказанието е вярно, как би могло да се избегне с един лъжлив брак? Сетих се, че никой брак не се смята за истински по закона, докато не е консумиран физически. Опитах се да увещая Месалина да се откаже от цялата работа, но тя ми заяви, че съм я ревнувал от Силий, загубвал съм чувството си за хумор и съм се превръщал в някакъв дърт, глупав мърморко и педант. Замълчах.
Сутринта на пети септември отидох в Остия да осветя една нова житница. Казал бях на Месалина, че ще се върна на другата сутрин. Месалина отвърна, че и тя иска да дойде, та се разбрахме да тръгнем заедно; но в последния момент я налегна нейното прословуто главоболие и се наложи да остане. Разочаровах се, но беше късно да променям плановете си, тъй като в Остия се бяха приготвили да ми дават гражданско пиршество, а бях обещал да принеса жертва в тамошния храм на Август: откакто се бях разгневил на остиянците, че не ме приеха както подобава, много внимавах да не ги огорчавам.