Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
– Не разбирам.
Микаел въздъхна. Мина известно време, преди да продължи.
– Разполагах с дяволски добра история. Все още не се бях обърнал за коментар към Венерстрьом, но историята ми беше непоклатима и ако я бях публикувал в този момент, щях да разклатя доста сериозно позициите му. Едва ли щеше да се стигне до обвинение в измама, тъй като сделката вече бе оправдана от ревизията, но щях да очерня репутацията му.
– Какво се обърка?
– По някое време някой откри върху какво работя и Венерстрьом научи за съществуването ми. Изведнъж започнаха да се случват странни неща. В началото получих заплахи. Анонимни обаждания от карти с предплатени разговори, които не можеха да бъдат проследени. Ерика също бе заплашвана. Обичайните глупости – зарежи историята, иначе ще те приковем към вратата на някоя плевня и т.н. Тя, разбира се, ужасно се ядоса.
Той взе една от цигарите на Лисбет.
– След това се случи нещо доста неприятно. Късно една нощ на излизане от редакцията бях нападнат от двама мъже, които просто ей така се приближиха до мен и ми удариха няколко юмрука. Свариха ме напълно неподготвен, разбиха ми устата и ме събориха на улицата. Не можах да ги идентифицирам, но единият приличаше на стар рокер.
– Ясно.
– Цялото това специално отношение, разбира се, само вбеси Ерика и ме накара да се заинатя още повече. Засилихме сигурността на „Милениум“. Проблемът бе, че мащабът на упражнявания върху нас тормоз не съответстваше на значимостта на историята. Не разбирахме защо се случва всичко това.
– Но публикуваната от вас история бе съвсем различна.
– Точно така. Изведнъж направихме пробив. Намерихме информатор, едно Deep Throat[142] от кръга на Венерстрьом. Този информатор буквално бе уплашен до смърт и ние се срещахме с него напълно анонимно в различни хотелски стаи. Той ни разказа, че парите от аферата „Минос“ са били вложени в сделки с оръжие по време на войната в Югославия. Венерстрьом бе търгувал с усташите[143]. Не само това. Той дори ни представи копия на писмени документи като доказателство.
– И вие му повярвахте?
– Беше доста убедителен. Предостави ни още информация, която ни отведе до друг информатор. Той също потвърди историята. Получихме дори снимка как един от най-близките сътрудници на Венерстрьом се ръкува с купувача. Разполагахме с невероятен подробен материал и изглежда всичко можеше да бъде доказано. И така ние го публикувахме.
– И всичко се оказа лъжа.
– БЕШЕ ЛЪЖА ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ – потвърди Микаел. – Документите бяха умело фалшифицирани. Адвокатът на Венерстрьом дори успя да докаже, че снимката на човека на финансовия магнат и ръководителя на усташите е монтаж от две отделни снимки, изготвен с помощта на Фотошоп.
– Невероятно – констатира Лисбет Саландер и кимна замислено.
– Нали? След това лесно разбрахме как ни бяха изманипулирали. Първоначалната ни история щеше да навреди на Венерстрьом. А така тя се изгуби сред всички останали неверни фалшифицирани факти – не съм чувал за по-ужасен капан. Публикувахме една статия, която лесно позволяваше на Венерстрьом да докаже пълната си невинност. Това бе изключително умела маневра.
– Вие не сте могли да се откажете от написаното и да разкажете истината. Нямали сте никакви доказателства, че Венерстрьом е организирал всичко.
– Още по-зле. Дори да бяхме имали глупостта да се опитаме да го направим и да обвиним Венерстрьом, никой нямаше да ни повярва. Щеше да прилича на отчаян опит от наша страна да хвърлим вината върху един невинен индустриален лидер. Щяхме да изглеждаме като пълни глупаци и конспиратори.
– Разбирам.
– Венерстрьом се беше подсигурил двойно. Даже и измамата да бе излязла наяве, той можеше да каже, че някой от враговете му се опитва да го компрометира. А „Милениум“ пак щеше да загуби доверието на хората, защото екипът му бе повярвал на подобна лъжа.
– И така ти реши да не се защитиш и да излежиш присъда в затвора.
– Аз я заслужавах – рече Микаел горчиво. – Бях виновен по обвинението за обида и клевета. Сега вече знаеш. Мога ли да поспя?
МИКАЕЛ ЗАГАСИ ЛАМПАТА и затвори очи. Лисбет легна до него. Помълча известно време.
– Венерстрьом е гангстер.
– Знам.
– Не, искам да кажа, че аз знам със сигурност, че е гангстер. Той работи с всички – от руската мафия до колумбийските наркокартели.
– Какво искаш да кажеш?
– Когато предадох доклада си на Фроде, той ми постави нова задача. Помоли ме да разбера какво точно се бе случило по време на процеса. Точно бях започнала да работя върху това, когато Армански ми се обади и прекрати задачата.