Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— О, толкова съжалявам, съмнявам се, че ще бъде възможно. Момичето се цени много и повечето знатни гай-джин я желаят, знатни гай-джин — намекваше, че дори самият Сър Уилям посещава Фуджико от време на време, макар и да не спомена неговото име нито веднъж. Думите й объркаха и разстроиха Тайърър и усилиха копнежа му.
Райко заяви, че преди да обсъдят финансовата страна на нещата, както и останалите подробности първо ще помоли Фуджико да си помисли. За негова неприятна изненада мама-сан добави, че е най-добре да не се среща с момичето, докато не сключат договора. Отне му още цял час да постигне компромиса, предложен от Накама: междувременно, когато се среща с Фуджико, въобще да не й споменава за случая — това било задължение и отговорност на мама-сан.
„Благодаря на Господа за Накама — помисли си Филип в нов пристъп на тревога, едва не обърках всичко. Ако не беше той…“
Погледът му се спря на Сьоратар и Андре Понсен, потънали в поверителен разговор, а недалеч от тях Ерлихер, швейцарският посланик, говореше също толкова поверително на Йохан. Йохан поглъщаше всяка негова дума.
„Какво толкова важно и неотложно имат да си споделят — запита се той, — та го обсъждат дори на футболния мач?“ Това му припомни, че е крайно време да престане да витае из облаците, а да се държи като зрял мъж и да осъзнае, че в Япония не всичко върви добре, да изпълнява дълга си към Короната и към Сър Уилям — Фуджико нека почака до тази вечер, пък може и отговор да получи най-сетне.
По дяволите тоя Йохан! Лукавият швейцарец напускаше поста си на преводач и стоварваше още по-голямо бреме на неговите плещи — нямаше да му остава време да спи и да се забавлява. Днес сутринта Сър Уилям бе кипнал. „Съвсем несправедливо“ — помисли си Тайърър с горчивина.
— За Бога, Филип, работи повече. Колкото по-скоро овладееш свободно японски, толкова по-добре за Короната; колкото по-бързо Накама научи английски, толкова по-добре за Короната. Печели си хляба ежедневно, стига си хайлазувал. Само на Накама ли ще се уповаваш! Накарай го и той да си изкарва хляба всеки ден или да се маха!
Хирага се намираше в Легацията и четеше на глас писмото, написано от Тайърър по заръка на Сър Уилям. Той му бе помогнал да го преведе и утре щеше да бъде връчено на Бакуфу. Не разбираше доста думи, но напредваше бързо с четенето:
— Имаш дарба да учиш английски, Накама, друже — му бе повторил Тайърър няколко пъти.
Японецът изпита задоволство, макар обикновено похвалата или критиката на гай-джин да не беше от значение за него. Седмици наред бе прекарвал почти цялото си време в зубрене на думи и изрази, повтаряше ги отново и отново до такава степен, че дори сънуваше и на двата езика.
— Защо си блъскаш главата, братовчеде? — попита го Акимото.
— Трябва да науча английски колкото е възможно по-бързо. Няма много време, главният на гай-джин е груб и раздразнителен и не съм сигурен още колко ще мога да остана при тях. Но ако умеех да чета, Акимото, сигурно щях да събера доста сведения. Не можеш да си представиш — така глупаво пазят тайните си. Стотици книги, брошури и документи се въргалят навсякъде, имам достъп до всичко, бих могъл да чета всичко, а оня Тайра отговаря и на въпроси от най-секретен характер.
Разговорът им се бе състоял миналата нощ в сигурната им къща в селото. Хирага бе увил главата си със студена мокра кърпа — имаше главоболие. Вече можеше да напуска Легацията. Можеше да нощува в селото, ако пожелае, но често вечер се изморяваше до такава степен, че оставаше да преспи на свободното легло в къщичката, която Тайърър делеше с Бабкот. По необходимост им се наложи да разкрият пред лекаря кой е Хирага.
— Великолепно! Накама ще помага и на мен да уча японски и да попълня речника си! Великолепно! Аз ще организирам уроците и начина за зазубряне!
Подходът на Бабкот се оказа крайно изчерпателен. Обучението се превърна в наслаждение и скоро стана едва ли не игра, жизнерадостна надпревара кой запомня по-бързо — нещо напълно ново за Хирага и Тайърър, за които училището се свързваше с представата за задълбоченост, за втълпяване на наизустени знания, повторение и бой.
— Да знаеш как напредвам с уроците, Акимото! Всеки ден става все по-лесно — така ще правим и в нашите училища, когато соно-джой победи.
Акимото се изсмя:
— Внимателни и любезни учители, а? Никакви юмруци, никакви пръчки? Няма да стане. Я кажи по-важното — за фрегатата?