Върховното кралство [Наследникът]

— Смъртта на този принц-дракон не означава обаче, че галаарците са приключили с Черната хидра — каза Теожен. — Дори е вероятно Иргаард да се върне с нови сили следващата година, та дори и само за да измие срама… Знае ли се, че вие сте убили принца-дракон?

— Не. Предпочетох Дол Валер да си припише заслугата.

— Което пък е от полза и за бунта, и за Върховното кралство. И все пак, ако Черната хидра разбере, че рицар от Върховното кралство, и то не някой дребен и незначителен, е убил едно от децата ѝ… Да си пожелаем на вашата легенда да продължат да вярват колкото се може по-дълго, рицарю. Ненужно е да я прибавяме към изпитанията, които Върховното кралство се готви да преживее.

Лорн замълча.

Надяваше се това, което бе направил, да го бе сторил, воден от чувството си за справедливост, за дълг, а и защото такава беше съдбата му. Но може би го беше направил единствено за себе си, за да стане отново човека, който беше преди, и да може да предаде правата си на сина си. Може би дори бе донесъл Меча на кралете единствено за да получи реванш, за да се наложи над тези, които си мислеха, че са го победили. Всъщност той не знаеше какъв беше точно.

— Донасянето на Меча на кралете няма да е някакъв нищожен подвиг — продължи Теожен. — Това несъмнено ще помогне за заздравяването на единството на кралството. Остава да разберем обаче как точно те ще използват тази реликва…

— „Те“? — повтори Лорн.

— Кралицата и Естеверис. Принцът-кардинал Жал.

Графът се поколеба дали да добави и принц Алдеран към списъка. Предпочете да се въздържи и допълни тежко:

— Нещо се готви. Не знам какво точно, но връщането на Върховния крал в Ориал не вещае нищо добро. Знаете ли какво се канят да ни накарат да преглътнем? Че е пожелал да се помири с народа си, като дойде да умре близо до него, в своята столица…

— Толкова ли е трудно да се повярва?

Теожен се засмя като човек, изгубил всяка надежда.

— Нямаше да зададете този въпрос, ако бяхте видели краля наскоро. Аз имах тази тъжна привилегия и, повярвайте ми, съжалявам. Труп. Мъртвец. И като си помислиш, че това не бе достатъчно на Божествените… Вече е изгубил всякакъв здрав разум. Погледът му е угаснал. Можеше да е съвършено мъртъв, но не, жив е…

Лорн кимна неопределено, неспособен да изпита и най-малкото съчувствие към Върховния крал. Но ако мъките на краля вече му бяха безразлични, то подозренията на Теожен изглеждаха основателни. Напълно очевидно беше, че кралицата се е възползвала от крайната отпадналост и слабост на съпруга си, за да го върне в Ориал. Несъмнено искаше той да умре тук, но с каква цел?